Фиделия остави бирата си на верандата и изкара връзка ключове от джоба си. След това непохватно напипа ключето, в опит да освободи предпазителя на спусъка на пистолета си.
— Спри — предупреди я Хедър. — Подпийнала си.
Фиделия изсумтя.
— Не съм пияна. Контролирам се напълно — заяви и ядно дръпна предпазителя. Бум! Пистолетът гръмна, уцелвайки близкото дъбово дърво.
Жените изпищяха. Жан-Люк трепна. Една катерица падна от дървото и се приземи в двора с леко тупване.
Фиделия сви рамене.
— Това ми беше и целта. Проклетият гризач постоянно дълбаеше по къщата. И крадеше всичките ядки от ореховото ни дърво.
Хедър постави ръце на кръста си.
— Не съм ли ти казвала милион пъти да държиш предпазителя вдигнат?
Фиделия наведе глава, изглеждайки подобаващо разкаяна.
— Ще бъда по-внимателна — тя вдигна предпазителя и прониза Жан-Люк с многозначителен поглед. — Знам как да се справям с отрепки, които имат орехчета.
Устните му потръпнаха.
— Ще го взема под внимание.
В този момент Ема се появи на верандата с кол в ръка.
— Тук ли е?
— Не — отвърна Жан-Люк. — Фалшива тревога.
Ема се огледа.
— Но аз чух изстрел.
— Да — той посочи към предния двор. — Имаме жертва.
Очите на Ема се разшириха.
— Нападнала ни е катерица?
— Дяволски вярно — отговори Фиделия. — И аз се погрижих.
— О, боже, Хедър — прошепна Саша. — Наркотици ли пласираш?
— Какво? — обърна се Хедър към нея. — Не!
— О! — Приятелката й изглеждаше разочарована. — Тогава, каква е работата с всички тези оръжия?
Младата жена въздъхна.
— Ще ти обясня. По-късно.
— След като всичко е наред, се връщам на поста си. — Ема хвърли развеселен поглед на Жан-Люк, докато се отправяше обратно към фоайето. — А ти си мислеше, че ще ти е скучно в Тексас.
Той кимна. Животът му бе станал много по-интересен напоследък.
— Преживях достатъчно вълнения за един ден — заяви Фиделия и се заклатушка след Ема. — Ще си взема дълга гореща вана и ще си легна.
— Лека нощ. — Хедър остави пушката си на верандата. — Страхотно. Сега трябва да се занимавам и с катерицата.
— Няма какво да се занимаваш — увери я Жан-Люк. — Катерицата е мъртва.
— Не мога да я оставя да лежи там. Бетани ще я види, а тя си мисли, че това е Санди, приятелката на Спондж Боб.
Жан-Люк нямаше представа за какво говори тя.
— Мога да я погреба. И дори да й дам последно причастие.
Знаеше думите наизуст, след като бе слушал Роман да ги повтаря повече от сто пъти за загиналите им другари по време на Великата вампирска война.
Устните на Хедър се извиха в усмивка.
— Не знаех, че нашата катерица е католичка.
Тя подиграваше ли му се?
— Ако предпочиташ, няма.
— Не, моля те. Искам да го направиш. — Дари го с ослепителна усмивка. — Мисля, че си много мил.
Сърцето му разпери крила. Mon Dieu, един мъж можеше да се пристрасти към това чувство.
— Имаш ли лопата?
— Да, в гаража — посочи тя наляво с ръка.
Той забърза надолу по стъпалата на верандата и зави вляво към алеята. Носеше със себе си шпагата в случай че Луи се криеше в сенките или в гаража.
Саша Саладин го загледа, докато я подминаваше, след което изсъска на Хедър.
— Ах ти, лъжкиньо такава! Каза ми, че нямаш гадже.
— Той не ми е гадже — прошепна Хедър.
Жан-Люк продължи да подслушва разговора им, докато вървеше към гаража.
— Къде, за бога, го намери? — прошепна Саша.
— Запознах се с него снощи, на официалното откриване.
— Шегуваш се! Този красавец е бил там? По дяволите, изчуках грешния човек.
— Саша!
— Спа ли вече с него?
— Разбира се, че не — изпуфтя Хедър. — Запознах се с него едва вчера.
Възмущението й накара Жан-Люк да се усмихне. Той се спря пред страничната врата на гаража, за да чуе още.
— Ако не го искаш, аз ще го взема — продължи Саша. — Алберто малко ме разочарова, но поне ми обеща повече излизания на подиума. Е, какво ще кажеш?
— Ами, поздравления?
— Не, говоря ти за красавеца с шпагата. Мога ли да се пробвам или не? Ти искаш ли го?
Той се напрегна в очакване на отговора й.
— Жан! — извика Хедър. — Вратата заключена ли е?
Той завъртя топката на дръжката, при което вратата изскърца и се отвори.