— Казах на Хедър, че ще погреба катерицата вместо нея.
Очите на шерифа се присвиха.
— Познаваш Хедър?
— Разбира се. — Жан-Люк вирна брадичка. — Това е нейната къща, в случай че не знаеш.
— Знам това! — шерифът разкрачи крака и кръстоса ръце — С нея бяхме гаджета две години в гимназията. Ти от кога я познаваш?
Значи това беше мъжът, който майката на Хедър бе решила, че е прекалено опасен. Ако тя не се беше намесила, дали Хедър щеше да се омъжи за този голям дръвник? Жан-Люк усети чувство на гняв в стомаха си. Осъзна с изненада, че е ревност. Merde! Не бе се чувствал по този начин повече от двеста години.
— Били! — извика Хедър от верандата. — Какво правиш тук?
Тя затвори вратата и слезе по стълбите.
— Здравей, Хедър. — Шерифът вдигна ръка в знак на поздрав. — Телма се обади, че е имало изстрел. — Той погледна Жан-Люк подозрително. — И аз намерих този жабар да разкопава двора ти. Сигурно търси охлюви за ядене.
Мъжът се изкиска на собствената си шега.
Хедър го изгледа намръщено.
— Жан е мой гост. И бе така любезен да ми помогне с бедната мъртва катерица.
Тя го защитаваше. Отново. Това му хареса. Но си личеше, че Били не е впечатлен. Изглеждаше направо бесен.
— Молиш някакъв чужденец да ти погребе катерицата? Това е работа за истински мъж.
Били грабна мъртвото животинче и тръгна към дупката.
Жан-Люк погледна към Хедър, за да провери дали бе впечатлена от подобни неандерталски прояви. За щастие, тя не се взираше в Били с преклонение в очите. Всъщност, изглеждаше силно раздразнена.
— Били, това не е необходимо. Жан държи всичко под контрол.
Мъжът хвърли катерицата в гроба.
— Трябваше да ми се обадиш, Хедър. Казвал съм ти и преди, ако имаш нужда от нещо, да ми се обадиш.
Той грабна лопатата, но тя беше забита дълбоко. Дръпна я силно, но тя не помръдна.
— Може ли аз?
Жан-Люк се приближи до гроба.
— Отдръпни се.
Били разкрачи крака и сграбчи лопатата с две ръце. Напрегна се. Ниско ръмжене отекна от гърлото му. Пот изби по челото му.
Лопатата не помръдна.
Той изгледа гневно Жан-Люк.
— Какво си направил с това проклето нещо?
— Нека погледна — Жан-Люк хвана лопатата с една ръка и я изкара от пръстта. — О, прав беше. За тази работа трябва истински мъж.
Хедър покри с ръка устата си, за да скрие усмивката си. Били изръмжа неуверено, сякаш не беше сигурен дали са го обидили. Преди да успее да го проумее, радиостанцията му се включи и се чу глас. Той натисна единия бутон, за да отговори.
— Тук е шерифът, какво става?
— Някой се обади за обществени безредици зад бара на Шмити — докладва женски глас.
— Кати, използвай правилния код — изръмжа Били.
— Няма никакъв код за мъж, който се държи като хлебарка — изкрещя жената. — Вмъкнал се е в контейнера за боклук и се въргаля вътре.
Хлебарка? Жан-Люк погледна Хедър. Това трябваше да е бившият й съпруг. Тя се намръщи, но запази мълчание.
— Проклети пияници — измърмори Били в микрофона си. — Ей сега идвам! — Той се намръщи на Жан-Люк. — Ще те наблюдавам, господин Шарп.
После се отправи към патрулната кола.
Жан-Люк използва лопатата, за да хвърли пръст върху катерицата.
— Мисля, че бившият ми е полудял — прошепна Хедър.
— Луд е, щом те е изпуснал.
Той използва плоския край на лопатата, за да изравни гроба.
— Много мило от твоя страна, но се притеснявам да оставя дъщеря си с него.
— Трудно е да намериш хора, на които можеш да се довериш.
— На мен ли го казваш.
Тя се намръщи на патрулната кола, докато се отдалечаваше.
Жан-Люк взе шпагата си изпод храстите и използва острието й, за да изпише кръст в пръстта на гроба.
— Нямаш ли доверие на шерифа? — Когато тя поклати глава, той продължи. — Така си и помислих. Не му спомена за Луи.
Хедър го погледна насмешливо.
— Ти също.
Жан-Люк тръгна към гаража, за да остави лопатата.
— Свикнал съм сам да се грижа за собствените си проблеми.
Тя вървеше до него.
— И аз съм един от твоите проблеми.
Той спря.
— Не, изобщо. Наслаждавам се на времето с теб. Най-голямото ми съжаление е, че двете с дъщеря ти сте в опасност.
Хедър го изгледа преценяващо.
— Тогава признаваш, че съм в опасност заради теб?
Накъде биеше с това?