— Мистър Шарп не знае, че е хубав — каза Бетани, — но той е.
Устата на Хедър увисна. Мили боже, беше родила генийче.
— Мисля, че си брилянтна.
— Гладна съм. Може ли малко захарен памук, искам от розовия.
— Може, но след вечеря — Хедър погледна към беседката. — Виж, мис Синди те вика.
Бетани скочи от стола си и изтича към беседката, където се събираха всички деца от предучилищна възраст. Една от учителките, мис Синди, се опитваше да ги подреди в две редици — по високите отзад.
Хедър разтърка врата си. Физическият труд в горещината на Тексас и липсата на сън си казваха думата. Поне, когато слънцето залезеше, температурата щеше да падне с няколко градуса. Умно от страна на Жан-Люк да изчака.
Ето, отново беше в мислите й. Снощи цял час се мята и въртя в леглото, преди да успее да заспи. Изкушаваше се да слезе долу при него и да му прави компания цяла нощ. Господ й беше свидетел, че имаше още много неща, които да научи за него. Разказа му историята на живота си, а той беше споделил много малко с нея.
Какво правеше в Шницълбърг, Тексас, когато светът на модата беше съсредоточен в Париж? Каква беше истинската история с Луи? Наистина ли се намираше в такава опасност, в каквато твърдеше Жан-Люк?
Въпреки всичките си въпроси, беше привлечена от него. Сърцето й се ускоряваше всеки път, когато погледнеше в небесносините му очи. Копнееше отново да усети ръцете му около себе си.
Но го познаваше само от две нощи. Беше опасно да се влюби в един мъж толкова бързо. Трябваше да го смята за опасно, но вместо това усещането беше прекрасно и вълнуващо. Още една причина да не сваля гарда. Беше преживяла твърде много катаклизми в живота си, за да го прецака сега. Приоритет номер едно за нея трябваше да бъде да поддържа спокойна и любяща среда за дъщеря си.
Фиделия се пльосна на стола до нея и остави чантата си в скута. В чест на празничния повод беше облякла яркочервена пола със златни пайети.
— Ах, тези глупави стари църковни женички. Предложих им да направя павилион за гледане, но те вирнаха снобарските си носове и заявиха, че ще е твърде езическо за църковно събитие.
Хедър трепна.
— Съжалявам.
Без съмнение една от тези жени беше майката на Коуди. Старата Уестфийлд вече беше информирала Хедър, че малтретира Бетани, като допуска една циганка да живее в дома им.
Що се отнасяше до безопасността на дъщеря й, Хедър беше много по-притеснена от колекцията оръжия на Фиделия, отколкото от Таро картите й. Тя погледна към омразната чанта.
— Носиш ли ги?
— Само господин Глог. Другите ги оставих — Фиделия наведе глава. — Чувствам се малко зле заради катерицата.
Хедър я потупа по ръката.
— Снощи бях облекчена, че разполагам с пистолета ти.
Фиделия кимна.
— Ако този Луи се появи, ще му отнеса главата. Не ме интересува дали ще отида в затвора след това. Ти беше достатъчно добра да ме подслониш дори след като предадох майка ти.
Очите на възрастната жена се насълзиха.
Хедър се обърна с лице към старата си приятелка.
— Ти не си предала майка ми. Направи всичко възможно, за да я предупредиш.
— Ако си бях мълчала, може би и двамата ти родители щяха да са живи. Вероятно тези църковни женички са прави. Може би за нищо не ме бива.
— Не ти позволявам да говориш така! Майка ми плащаше за услугите ти и щеше да ти досади до смърт, за да получи съвета ти. Знаеш го. На нея беше невъзможно да й се окаже.
Фиделия подсмръкна и избърса сълзите си.
— Бих направила всичко, за да защитя теб и момиченцето ти. Поне това ти дължа.
— Нищо не ми дължиш. Винаги си била до мен, когато съм имала нужда от теб. Като втора майка — Хедър се засмя, за да овладее сълзите си. — Но много по-забавна от истинската.
Възрастната жена кимна.
— Майка ти беше жена със силна воля.
— Упорита и страхлива — поправи я младата жена. — Вече няма да живея в страх. Не искам и ти да го правиш.
Фиделия потупа чантата си.
— Моята смелост е тук вътре.
— Имаш кураж вътре в себе си и си добър човек. Ако не бях сто процента сигурна в това, никога не бих ти доверила грижите за дъщеря си.
Старата й приятелка преглътна сълзите и твърдостта се върна върху лицето й.
— Проверих тълпата и околните, както ме помоли. Нямаше непознати с побеляла коса и бастун.
— Това е добре. Благодаря ти.
Хедър погледна към слънцето. Оставаха около тридесет минути преди появата на Жан-Люк.