Погледът му се спусна по нея.
— Това мога да го повярвам.
Той луд ли беше? Беше облечена с изтъркани сини дънкови панталонки и следобедното слънце беше оставило кожата й почти толкова розова, колкото потника й. Косата й се измъкваше от конската й опашка и се къдреше около челото и врата й. Не приличаше на нищо, а Жан-Люк я гледаше така, сякаш беше толкова сладка, колкото розовия захарен памук, който държеше.
— Хей, ти, гражданчето — кресна треньорът. — На бас, че не можеш да ме потопиш!
Жан-Люк се обърна към павилиона, присвивайки очи.
— Защо не си вземеш топки, а? — извика отново мъжът.
Децата се разкикотиха.
— Пич, направо те затапи — измърмори Тайлър.
Челюстта на Жан-Люк се стегна. Хедър го дръпна за ръката.
— Хайде да вървим.
— Той обиди честта ми — отвърна той. — Би трябвало да го предизвикам на дуел.
— Какво? — тя се зачуди дали е сериозен. Все още ли се дуелираха във Франция? — Искаш да кажеш с пистолети на разсъмване ли?
— Винаги съм предпочитал шпаги.
Жан-Люк тръгна към павилиона.
— Чакай — Хедър го последва. — Не можеш да говориш сериозно.
Той се спря и ъгълчето на устните му се повдигната нагоре.
— Не се тревожи, cherie, вече не се дуелирам.
— О, това е добре.
Вече?
— Но този мъж открито ме предизвика и аз трябва да защитя честта си по някакъв начин.
— Това е лесно — Хедър посочи купчината с топки върху тезгяха. — Просто си купи няколко топки и го потопи.
Жан-Люк погледна към щанда.
— Това би било по-просто отколкото да го убия.
— Да, така е.
Тя не можеше да повярва, че води този разговор.
Жан-Люк се усмихна бавно, а очите му заблестяха. Боже мой, той дразнеше ли я? Бузите й се изчервиха.
— Веднага ще го потопя.
Плесна десет доларова банкнота на тезгяха и му дадоха две топки.
— О, най-накрая се сдоби с топки, а? — подразни го тренера, свали тениската си и я захвърли настрани. — Виж, Хедър, все още съм сух.
Гюнтер стегна ръце, за да покаже огромните си бицепси.
Последва звук от силен удар, когато първата топка на Жан-Люк удари целта и я отблъсна с поне тридесет сантиметра назад. Седалката, върху която стоеше тренера поддаде, запращайки го във ваната с вода.
Учениците изръкопляскаха! Гюнтер се мяташе и гърчеше във водата, която бе дълбока едва метър и половина, но за неговата височина беше твърде много.
— Яко — Тайлър потупа Жан-Люк по гърба.
— Да, нали? — обади се още едно момче.
— Пич, това е като… карма, сещаш се — каза Тайлър. — Треньорът винаги ме кара да тичам, докато не повърна.
Гюнтер се изкатери по стълбата. Косата му беше прилепнала по квадратната му глава и от банските му се стичаше вода.
— Голяма работа, захаросан задник! Просто имаше късмет.
Той натисна стола, за да е сигурен, че се е заключил отново и седна на него.
— Никога няма да успееш от…
Последва втори удар. Треньорът отново падна във водата. Учениците полудяха, подскачайки нагоре-надолу. Всички ръкопляскаха, а две мажоретки дори направиха няколко салта.
— Пич, страхотен си!
Тайлър вдигна ръка за „дай пет“ поздрав. Жан-Люк вдигна своята и изглеждаше малко изненадан, когато момчето я удари.
— От цяла вечност се опитваме да потопим тренера. — Приятелката на Тайлър надвика шума. — Но е толкова скъпо, че останахме без пари.
— Разбирам — Жан-Люк подаде на момчето пачка от двадесет доларови банкноти. — Всички трябва да продължите да играете.
— Пич, невероятен си — Тайлър се обърна към съучениците си, размахвайки парите. — Топки за всички, благодарение на новия приятел на госпожа Уест.
Хедър трепна. Сега целият град щеше да мисли, че това бе истина.
Учениците ръкопляскаха, наричайки французина най-готиния пич в града. Всички се наредиха на опашката, за да си купят топки. Тренерът изгледа гневно Жан-Люк, докато сядаше обратно на стола си.
— Копеле!
Ешарп се усмихна.
— Мисля, че моята работа тук приключи.
Хвана ръката на Хедър в своята и тя го поведе към дъщеря си и Фиделия.
— Осъзнаваш, че вече си герой, нали?
Той кимна и продължи да се усмихва.
— Това майско дърво ли е?
Хедър проследи погледа му.
— Не, това е флагщок.