Жан-Люк докосна една от къдриците й и потърка копринения кичур между палеца и показалеца си.
— Първата стъпка е зараждането на идеята.
Тя сви рамене.
— Това е очевидно.
— Но от съществено значение. Намирам първата стъпка за много вълнуваща.
Той докосна шията й, задържайки пръста си върху сънната й артерия. Пулсираше силно и бързо. Въпреки равнодушното й поведение, тя беше също толкова развълнувана, колкото и той.
— Устните ни няма да се срещнат просто случайно — Жан-Люк изучаваше устата й. — Аз ще се питам какво е усещането за твоите устни върху моите, какъв е вкусът им. И желанието ми ще расте докато не ме завладее. Всяка моя мисъл, всяко мое дихание ще бъде съсредоточено върху нуждата ми да те целуна.
Устните й бяха леко отворени. Дишането й се беше ускорило.
— Това е… едно добро начало.
Той се усмихна.
— Втората стъпка е осъзнаването. Сега си наясно с желанието ми.
— Добре.
Хедър облиза устни.
— Ах, ти вече премина към трета стъпка.
Очите й се разшириха.
— Така ли?
— Да. Третата стъпка е твоят отговор. Осъзнала си страстта ми и ми изпращаш покана.
Младата жена наклони глава и се намръщи.
— Не мисля така.
— Каза „да“, когато облиза устните си.
— Не е вярно. Не бива да си правиш такива изводи. — Тя облиза устните си отново, след което се намръщи. — Не обръщай внимание на това. Беше неволно облизване.
— Не мисля така. Твоето тяло ми отговаря. — Той пристъпи по-близо. — Крещи „Да, вземи ме“.
— Само в мечтите ти — Хедър отстъпи назад, кръстосвайки ръце пред гърдите си. — Напълно се контролирам.
— За момента.
Тя го погледна предпазливо.
— На коя стъпка сме?
— Трета. Тялото ти ми изпрати покана, четвърта стъпка — моето отговаря на поканата.
— Значи в този момент тотално сме изгубили ума си?
Той се засмя.
— Обикновено, всичко това се случва в рамките на няколко секунди и нямаше да ти оставя възможност да оспорваш всяка моя дума. Но поради някаква странна причина, всъщност се наслаждавам на предизвикателствата ти.
— О… — Устните й потрепнаха. — Това е много мило от твоя страна.
— Пак заповядай. Четвърта стъпка — отговарям на поканата ти. Пристъпвам напред за целувката.
Жан-Люк се приближи и плъзна длан около шията й.
— Все още не съм казала „да“.
— Ето защо чакам. Пета стъпка е твоето съгласие. Дори бистрият ти ум трябва да се съгласи сега. Ако един мъж прескочи тази стъпка, рискува да обиди дамата си и да я загуби завинаги.
— Защото мога да си тръгна — прошепна тя.
— Да, можеш. — Той се наведе по-близо, само на няколко сантиметра от устните й. — Но знам, че го искаш. И не би искала да разбиеш сърцето ми.
— Не е честно да ме караш да изпитвам вина.
Той погали шията й.
— Мога да бъда безскрупулен, когато искам да получа желаното.
— А аз мога да бъда твърда в позицията си.
Въпреки суровите си думи, тя наклони глава, за да го улесни, докато я галеше.
— Давай, cherie. Покажи ми най-голямата твърдост. — Жан-Люк се усмихна, защото определено беше твърд. Плъзна пръстите си по линията на челюстта й. — Колкото повече усилия вложа, толкова по-сладка ще е капитулацията ти. И ти ще капитулираш. Искаш тази целувка.
Тя потръпна.
— Ами ти? Желаеш ли я или просто искаш да докажеш, че си прав за десетте стъпки?
Той я хвана нежно за раменете.
— Не ми пука колко стъпки са необходими. Твоето щастие е единственото нещо, което има значение.
Хедър въздъхна.
— Как така винаги намираш подходящите думи?
— Имам чувството, че те познавам. Познавам сърцето ти. То… толкова много прилича на моето.
— Жан-Люк — прошепна тя.
Докосна косата по слепоочията му. Той се приближи още, докато челото му не се притисна в нейното.
— Шестата стъпка е приемането. Вече знаем, че целувката ще се случи.
— Говори за себе си.
— Жено — изръмжа той, — продължаваш да ме предизвикваш.
Тя се засмя.
— Знам. Толкова е забавно. Чувствам се така… силна. Пълна противоположност на старата слабохарактерност. Това е новото ми аз.
Усмихвайки се, той докосна бузата й.