— Харесвам ми новото ти аз. Ти си красива, силна и… вълнуваща.
Тя плъзна ръце нагоре по гърдите му и около врата му.
— Вече си в голяма беда, приятел. Ако сега се целунем, това прави само седем стъпки.
— Но има много стъпки, свързани с целувката и аз ще настоявам за всяка една от тях. Вкусване, докосване, хапане, смучене, драскането със зъби.
— Добре! — ръцете й се пристегнаха около врата му. — Давай.
Сърцето му подскочи. Тя се предаде. Кръвта му се втурна към слабините му. Без съмнение очите му вече светеха в червено. Държеше клепачите си наполовина спуснати, надявайки се тя да не забележи.
— Стъпка седем. Тестова целувка.
Той притисна нежно устните си към нейните.
Хедър преметна и затвори очи.
— Издържахме ли теста?
— О, да.
Жан-Люк докосна бузата й с устни, след което се върна към устата й, полагайки малки целувки по пътя си. Тя се разтвори за него. Устните й бяха нежни и влажни, а тялото й се наклони към неговото.
Този път той я взе, целувайки я докрай, карайки устните й да се движат заедно с неговите. Беше мека, податлива и вкусна. Обви едната си ръка около кръста й и я дръпна силно към себе си. Хедър възкликна и дъхът й се смеси с неговия. Без съмнение можеше да усети цялата дължина на ерекцията му, която сега се притискаше в корема й.
Жан-Люк задълбочи целувката, изучавайки устата й с езика си. Тя имаше вкус на горчица и подправки, един модерен и американски, но чужд и екзотичен за него вкус. Хедър погали езика му с върха на своя, предизвиквайки дрезгав стон дълбоко в гърлото му.
Пръстите й се заровиха в къдриците му, придърпвайки го по-близо.
— Коя стъпка е тази? — въздъхна тя срещу устните му.
Жан-Люк положи чело върху нейното.
— Не мога да си спомня.
Трябваше да се отдръпне. Ерекцията му беше достигнала максималното си ниво на мъчителна издръжливост. Скоро щеше да експлодира.
Той си пое дълбоко дъх. Ароматът на кръвта й го плени, отказвайки да го освободи. Биещото й сърце отекваше в порите и костите му. Господ да му е на помощ, но не можеше да спре.
Предавайки се с ръмжене, той захапа меката част на ухото й и го засмука. Стонът й отекна през него. Стори му се, че стене в отговор, но вече не беше сигурен. Не можеше да направи разлика между нейното препускащо сърце и своето, между въздишките й на удоволствие и неговите собствени. Двамата се превръщаха в едно цяло. Копнееше да е вътре в нея. Принадлежеше вътре в нея.
Жан-Люк обхвана с ръце дупето й я придърпа по-близо към себе си. Тя изпъшка и затегна прегръдката си около раменете му. Той потърка носа си в сънната й артерия, оставяйки главата си да се изпълни с аромата на бушуващата й кръв. Венците му изтръпнаха. Сграбчи я за дупето и я притисна към ерекцията си.
— Mon Dieu, желая те.
Той наклони глава назад, опитвайки се да възвърне поне част от самоконтрола си. Не можеше да позволи на зъбите си да се покажат. Или да свърши. Опита се да мисли през мъглата на желанието. Не можеше да я обладае тук. Ако се телепортираше, щеше да я има в леглото си за секунди, но без съмнение тя щеше да забележи промяната на пейзажа.
Звездите над него му намигаха и му се подиграваха, че не е бил с жена от толкова дълго време. Но това не беше коя да е жена. Това беше Хедър. Тя стоеше на пръсти и го целуваше нежно по врата. Беше сладка и щедра. Стисна дупето й. Може би щеше да го покани обратно в дома си и спалнята си. Да, това беше планът. След като Бетани заспеше дълбоко, щеше да се промъкне в спалнята на Хедър и да прави любов с нея цяла нощ.
Жан-Люк дочу в далечината сладкото и невинно пеене на ангелчета. Сърцето му подскочи. Може би този път щеше да се получи. Може би този път щеше да открие истинската и трайна любов. Щеше да убие Луи и да спечели сърцето на Хедър. За пръв път в живота си идеше да има семейство.
С неприятна изненада осъзна грешката си. Пеенето беше истинско. Хедър вероятно не го чуваше, не и с обикновения си слух.
Той я хвана за раменете.
— Хедър, децата започнаха да пеят.
Замъгленият поглед в очите й изчезна за секунди.
— О, боже мой! — тя го отблъсна. — Това е ужасно.
Тя се втурна към беседката толкова бързо, колкото можеше. Господи, беше закъсняла твърде много.
Тригодишните вече напускаха сцената и четиригодишните се подреждаха, за да пеят.
Тя забеляза двете празни места на първия ред до Фиделия и Ема. Слава богу, бяха запазили места за нея и Жан-Люк.