Всичко щеше да е наред. Тя намали, опитвайки да си поеме дъх. Жан-Люк спря до нея, без дори да е задъхан. Точно тогава майката на Коуди и още една жена заеха двете празни места, без да обръщат внимание на протеста на Фиделия.
— О, не! — Хедър си пое дъх, докато оглеждаше редиците със столове, които беше подредила по-рано. Всички места в първите осем реда бяха заети. — Това е ужасно! Казах й, че ще седна на първия ред. Тя ще ме търси, а аз няма да съм там! — Гласът й се повиши, изпълнен с тревога.
— Шшт! — Една възрастна дама на последния ред се обърна да ги смъмри.
Хедър си пое отново въздух. Боже мой, започваше да се паникьосва. Как можа да направи това? Как можа толкова да се увлече в целувка с мъж, който познаваше само от няколко дни? Каква майка беше?
— Ще намеря един празен стол и ще го сложа на първия ред — предложи Жан-Люк.
— Твърде късно е.
Сърцето на Хедър се сви. Бетани беше на сцената и с широко отворени очи изучаваше първия ред. Усмихна се и помаха с ръка на Фиделия и Ема, ала след това объркано изражение се настани на лицето й.
Хедър й помаха с високо вдигната във въздуха ръка, но Бетани не я видя. Тя оглеждаше първите няколко реда и нараненото й изражение прониза сърцето на младата жена. Мис Синди даде сигнал на децата за първата песен, но Бетани не се присъедини. Докато търсеше майка си, тя дори не забеляза знака на учителката.
Хедър скачаше нагоре и надолу, ръкомахайки двете си ръце във въздуха. Бетани я видя и моментално засия. Хедър й изпрати въздушна целувка, дъщеря й се усмихна и се присъедини към пеенето.
Младата жена си пое дълбоко дъх и преглътна сълзите на облекчение.
— Добре е — обърна се тя към Жан-Люк, но той беше изчезнал.
По дяволите. Как бе могъл да изчезне по този начин? Срамуваше ли се, че я накара да закъснее за представлението на Бетани? Прилив на вина заля Хедър. Грешката не беше изцяло негова. Тя беше активен участник, напълно разсеян от целувката.
И боже мой, каква целувка само. Бузите й пламнаха. Този негодник — беше подхвърлил, че може да я накара да загуби контрол и го направи. Не искаше да мисли колко далеч щеше да стигне, ако той не беше спрял.
А къде беше сега? Прелъстяваше жените и после ги зарязваше ли? И не трябваше ли той да я защитава?
Първата песен свърши. Хедър заръкопляска докато се оглеждаше наоколо. Роби стоеше отстрани, частично скрит от няколко борови дръвчета. Той й кимна, когато погледа й се спря на него. Тя вдигна ръка за поздрав и се обърна, за да гледа дъщеря си. Децата започнаха да пеят „Бог да благослови Америка“ — винаги любима песен на публиката.
— Може би това ще помогне — прошепна Жан-Люк.
Тя подскочи. Боже мой, този мъж се движеше безшумно. Погледна гневно, изведнъж изпълнена от негодувание, че бе нахлул така в живота й и бе разрушил деликатния баланс, който толкова дълго се беше борила да постигне.
Погледът й се спусна към ръцете му и това, което носеше и цялото негодувание се стопи на секундата. Сълзи напираха в очите й и имаше чувството, че част от сърцето й също се беше стопило.
Без да продума, той й подаде огромната жълта плюшена мечка. Тя обгърна ръце около меката материя и я притисна до гърдите си. Не знаеше дали я беше спечелил или купил, но знаеше, че той е най-милият мъж, когото беше срещала някога.
Забеляза Бетани на сцената, която се усмихваше и подскачаше нагоре-надолу. Погледът на Хедър се замъгли от сълзи. Жан-Люк разбираше колко много означава дъщеря й за нея. Той разбираше любовта. Беше един на милион и тя беше сериозно привлечена от него.
Но с историята си от провалени връзки, тя трябваше да бъде внимателна. И реалистка. Може би нямаше бъдеще за нея и Жан-Люк. Колкото и прекрасен да бе той, явно имаше тайни, които изглежда не желаеше да сподели с нея. За да опази сърцето си, трябваше да спре развитието на тази връзка. Щеше да запази чувствата си за себе си, да ги скрие като семена в плик, за да не хванат корен и поникнат.
Мамка му, чувството беше страхотно. Беше приятно да знае, че все още има добри мъже по света и че връзката с дъщеря й е по-прекрасна от всякога. След всички проблеми, които беше преживяла през последните няколко години, беше научила, че най-сигурният начин да останеш стабилен и силен е да вземеш под внимание богатствата си. И тя го направи. Животът беше хубав.
Хедър затвори очи, отпусна брадичката си върху огромната глава на мечката и остави сладките гласове на децата да я залеят. В този кратък момент всичко беше наред в нейния свят. И тя щеше да му се наслади, докато той траеше.