Песента свърши и публиката заръкопляска.
Хедър отвори очи.
— Благодаря ти — обърна се към Жан-Люк, но той пак беше изчезнал.
Е, добре, помисли си тя и въздъхна.
Знаеше си, че няма да изкарат дълго. Този мъж беше различен по някакъв начин. Може би безсмъртен. Или нещо по-лошо.
Забеляза го да стои до Роби, задълбочен в разговор с охранителя си и другия шотландец Ангъс МакКей, който явно се беше върнал от Ню Йорк. Още трима мъже стояха в сенките на боровите дръвчета. Един тийнейджър с килт и още двама високи млади мъже, облечени в панталони цвят каки и тъмносини полота. Единият беше бял, а другият чернокож. Всички изглеждаха притеснени.
Хедър се намръщи. Тези момчета определено пазеха тайни. Останаха в сянката, но въпреки това хората от публиката започнаха да се обръщат. Непознатите в града винаги се забелязваха.
След като шоуто свърши, Бетани слезе от сцената и се присъедини към Фиделия и Ема. Хедър тръгна бавно към тях. Тъй като повечето хора се разотиваха, тя вървеше срещу тълпата.
Всички ахнаха, когато алармата на доброволната пожарна срещу площада се включи. Група мъже напуснаха парка, забързани. Хората се събраха на малки групички, за да клюкарстват и спекулират какво се е случило. Младата жена се запромъква между тях, за да стигне до дъщеря си. След по-малко от минута засвири сирената на единствената пожарна кола в града. Докато целият град наблюдаваше, пожарникарите се бяха организирали за рекордно време.
Хедър достигна дъщеря си и я прегърна силно. С писък, Бетани сграбчи мечката.
— Мамо, ти успя! Спечелила си я! — отговори тя на прегръдката. — Видя ли ме как пея?
— Разбира се. Беше чудесна — Хедър се усмихна на Ема и Фиделия. — Благодаря, че се грижихте за нея.
Те последваха тълпата, която се отдалечаваше от беседката.
Ема се приближи към Хедър.
— Къде е Жан-Люк? Би трябвало да те пази.
— Ето там е — младата жена посочи към боровите дръвчета, където бяха скупчени мъжете. — Говори с някакви момчета. Съпругът ти е там.
— Ангъс се е върнал? Хайде.
Ема се запъти към групата мъже, докато Жан-Люк се приближаваше към Хедър, Бетани и Фиделия.
Ема прегърна съпруга си и той започна да й шепне бързо.
Хедър забеляза колко притеснен изглежда Жан-Люк.
— Какво има?
— Случили са се неприятности — той прокара ръка през черните си къдрици. — Спомняш ли си моя приятел Роман Драганести от Ню Йорк?
Хедър преглътна трудно, припомняйки си симпатичния мъж, жена му Шана и сладкото им момченце.
— Какво се е случило?
— Всяка неделя вечер те ходят на църковна литургия в Роматех. Роман нареди да построят параклис там и службата винаги започваше в единадесет. Смятаме, че бомбата е избухнала по-рано, слава богу.
— Бомбата!
— Oui. За щастие, никой не е пострадал сериозно, но, ако бомбата беше избухнала, когато параклиса е пълен… — Жан-Люк се намръщи, а гласът му пресипна. — Можеше да изгубим всички.
Хедър се сви при мисълта за смъртта на това прекрасно семейство.
— Кой би направил подобно нещо? — Тя бе разтърсена от внезапната мисъл. — Луи ли? Напада всичките ти приятели?
— Знаем кой го е сторил и не е Луи — обясни Ема, докато се присъединяваше към тях. — Била е ужасна нощ.
— Да — Ангъс МакКей също се приближи. — В една нощ са избухнали четири бомби. Първата се е взривила в дома на Золтан Заквар в Будапеща. Той е загубил двама вам… приятели.
— Това е ужасно.
Хедър се зачуди кой беше този Золтан. И Будапеща? Тези момчета от тайнствена клика, на безсмъртните ли бяха?
— В замъка на Жан-Люк във Франция също е избухнала бомба — продължи Ангъс. — Никой не пострадал, но разбрах, че пораженията са големи.
— Ти имаш замък? — попита Хедър Жан-Люк.
Той сви рамене.
— Вече само половин.
Мръщейки се, Ангъс прегърна Ема през раменете.
— Нашият замък в Шотландия също беше ударен.
— Поне никой не е загинал — съпругата му го погледна окуражаващо. — И винаги можем да го поправим.
— Да — Ангъс продължи да се мръщи. — Доколкото разбирам, Касимир напада всички, които се притекоха на помощ на Ема и мен в Украйна.
— Кой е Касимир? — попита Хедър.
Не беше сигурна, но мислеше, че Луи спомена това име в нощта, когато нападна Жан-Люк.
— Той плаща на Луи да ме убие. — Жан-Люк потвърди съмненията й. — Въпреки че мога да се обзаложа, че Луи не би имал нищо напротив да го направи безплатно.