Но сега лидерът на Бунтовниците, Касимир, превръщаше крадци и убийци, за да увеличи редиците на мръсната си армия. Целта им беше да заличат добрите вампири от лицето на земята и да тероризират света на смъртните.
Ангъс беше генерал през 1710 година, а Жан-Люк втори в командването. Шотландецът винаги търсеше добри вампири, които да наеме. Намирането на надеждни смъртни беше дори още по-трудно. Само неколцина смъртни бяха готови да рискуват живота си, за да защитават вампири. Фил беше един от тях.
— Благодаря ти, че дойде — каза му Жан-Люк.
— Няма проблем. Но ще се върна със самолет — той погледна предпазливо към Иън. — Наистина не ми харесва да се присъединявам, когато се телепортирате. Просто си знам, че един ден ще се материализирам отново с главата наопаки.
Иън се засмя.
— Ангъс винаги проверява под килта си, за да е сигурен, че не е загубил нещо важно.
Роби прочисти гърло, докато завиваше по улицата към къщата на Хедър.
— Мислиш ли, че Луи е запалил пожара?
— Да — Жан-Люк стисна дръжката на бастуна си. — Когато ме нападна преди две нощи, ме чу да наричам Хедър по име. Тя беше в някаква безопасност докато Луи не знаеше фамилията й и къде живее. Огънят е неговият начин да ми съобщи, че вече е научил всичко за нея.
— Защо не я нападна на панаира? — попита Фил.
— Обича да си играе на котка и мишка. Ще удължи всичко това, за да ме измъчва.
Чувство на вина изпълни Жан-Люк, когато видя пожарната кола пред къщата на Хедър.
Тълпа от хора се беше събрала на улицата. Колата на шерифа бе паркирана отсреща, осветявайки мястото с мигащите си светлини. Хедър беше толкова потресена от новината, че изобщо не протестира, когато Били я издърпа към колата си.
Ангъс бе поискал ключовете от пикапа й, за да закара дъщеря й и детегледачката до къщата. Замаяна, Хедър беше подала ключовете без излишни въпроси. Ангъс провери внимателно пикапа за експлозиви, преди да позволи на Ема, Бетани и Фиделия да се качат.
Роби намали, докато се приближаваха към тълпата.
— Г-жа Уестфийлд не може да остане в къщата си.
— Знам — кимна Жан-Люк. — Трябва да я убедя да се премести при мен. Сега това е единственото безопасно място за нея.
Роби паркира зад патрулката на шерифа. Докато слизаше, Жан-Люк огледа наоколо. Въздухът беше изпълнен с мирис на изгоряло дърво, но не се виждаха пламъци. Пожарникарите вече бяха потушили огъня.
Той удари с бастуна си по земята, докато оглеждаше хората. Луи можеше все още да дебне наоколо.
— Къщата изглежда добре отпред — изкоментира Роби. — Явно е бил малък пожар.
Жан-Люк кимна.
— Целта му не е била да я разруши, а просто да ми изпрати съобщение.
Ангъс паркира малкия пикал на Хедър зад БМВ-то. Ема, Фиделия и Бетани, които бяха натъпкани вътре, слязоха. Изплашеният поглед върху лицето на четиригодишното момиченце, беше като удар в стомаха на Жан-Люк.
Ангъс тръгна към служителите си — Роби, Иън, Финиъс и Фил.
— Проверете района, ако Луи ви нападне, се обадете за подкрепление.
Охранителите се разпръснаха тихо.
Ангъс пристъпи към Жан-Люк и му подаде ключовете на Хедър.
— Двамата с Ема ще тръгваме. Твърде късно е да се телепортираме до Будапеща, затова тази вече ще се върнем в Ню Йорк и ще тръгнем на изток утре.
— Разбирам. — Жан-Люк прибра ключовете на Хедър. Познаваше опасностите, които съпътстваха пътуването на изток. Един вампир щеше да се изпържи, ако се телепортира докато слънцето грееше. — Надявам се да намерите Касимир.
— Трябва да го убием, преди да избухне нова война.
Гърдите на Жан-Люк се свиха от тревога. Познаваше се с Ангъс от 1513 година, когато Роман ги беше превърнал. Двамата се превърнаха в братята, които никога не бе имал. Ако ги загубеше, наистина щеше да остане сам.
— Бъди внимателен, mon ami.
— Ти също. — Ангъс положи ръка върху рамото на Жан-Люк. — Винаги съм ти се възхищавал по време на битките. Хвърляш се в тях силен и смел — той погледна към къщата на Хедър. — Трябва да живееш по същия начин. Заслужаваш да бъдеш щастлив.
Жан-Люк кимна, разбирайки неизказаното послание. Ангъс одобряваше Хедър. По-важният въпрос беше дали Хедър би одобрила него.
— Нека Бог е с вас!
— И с вас!
Ангъс бързо се извърна. Без съмнение едрият шотландец не желаеше да бъде видян с насълзени очи. Той хвана Ема за ръката и двамата тръгнаха надолу по улицата.
Жан-Люк знаеше, че двамата ще се телепортират веднага щом намерят уединено място. Малка ръчичка се сви около пръстите му. Той погледна надолу и видя Бетани да го държи за ръката. С другата си ръка тя прегръщаше жълтата мечка, която бе спечелил. След като бе счупил три пирамиди с бутилки мляко в бърза последователност, продавачът с удоволствие му даде мечката, с цел да опази останалите налични бутилки здрави.