Жан-Люк с облекчение видя, че Хедър и семейството й са се настанили на задната седалка в БМВ-то. Той седна на шофьорското място, а Фил на мястото до него и се обърна към дамите.
— Аз съм Фил Джоунс, ще ви пазя през деня.
— Приятно ми е да се запознаем — промълви Хедър.
— Hola, Фелипе — поздрави Фиделия с дрезгав глас.
Фил бързо се обърна напред.
В магазина с намаления смъртният придружи Фиделия, докато Жан-Люк наблюдаваше Хедър и Бетани. В детския сектор Хедър избра няколко фланелки и шорти от щанда с петдесет процента намаление. Колкото повече се опитваше да му спести пари, толкова повече се дразнеше Жан-Люк. Видя най-хубавата рокля в магазина и я хвърли в количката.
— Тя има хубави рокли вкъщи — протестира Хедър.
— Ти каза, че няма да спориш.
Тя изсумтя.
— Това се отнася само когато сме в голяма опасност.
— Което може и да е сега. Възможно е Луи да се спотайва в сектора за играчки докато си говорим.
— Ще видим.
Тя бутна количката към играчките. Едно от колелата скърцаше при всяко завъртане. Жан-Люк вървеше след нея. Бастунът му отекваше по пода. Погледът му беше бдителен. Магазинът изглеждаше почти безлюден.
Бетани подскачаше покрай майка си, прегръщайки мечката си. Тя спря внезапно. Очите й се разшириха.
— Мамо, виж, тази Барби върви с крокодил.
Хедър се обърна и избра няколко книжки за оцветяване.
— Имаш предостатъчно Барбита вкъщи.
— Но нямам такава с крокодил.
Жан-Люк хвърли куклата в количката.
— Супер! — Бетани започна да подскача нагоре-надолу.
Хедър се обърна и го изгледа кръвнишки.
— Това беше мое решение.
Тя беше права, но Жан-Люк се изненада колко радост му достави да накара момиченцето да затанцува от удоволствие. Пристъпи от крак на крак и се намръщи.
— Ще се опитам да се въздържам.
Устните на Хедър трепнаха.
— Толкова ли е трудно? Кълна се, че ако някога имаш деца, то те ще са безумно разглезени.
Сърцето му застина за секунда, след което падна в стомаха му. Той не можеше да има деца. В момента между смъртта и превръщането спермата на вампира умираше. Всяка вечер по залез-слънце сърцето му оживяваше отново. Кръвта започваше да тече във вените му и умът му се връщаше към съзнание, но спермата оставаше мъртва.
Като брилянтен учен, Роман беше намерил начин да се справи с това. Беше взел човешки сперматозоиди и беше заличил ДНК-то, за да вкара своето собствено. Шана вече беше бременна, когато приятелят му откри проблем. ДНК-то на вампира не беше съвсем същото като на смъртен. Роман живееше в страх какво беше причинил на Шана, но след девет месеца тя роди здраво момченце без остри зъби и голям апетит към млякото на майка си.
Жан-Люк осъзна, разтърсен, че може да има деца. С процедурата на Роман, в действителност можеше да стане баща. Погледна към Хедър и си я представи наедряла с неговото дете.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
— Не. Всичко е наред.
Но не беше. Сега, когато тази мисъл се беше появила в съзнанието му, не можеше да я пренебрегне. Завиждаше на Роман за любящата му съпруга и прекрасния му син. Никога не си беше представял, че и той също може да има семейство. Луи винаги му пречеше, спотайвайки се в сенките. Но скорошната поява на убиеца, можеше да е скрита благословия. Най-накрая Жан-Люк щеше да има възможност да се отърве от врага си. А това разкриваше всевъзможни нови перспективи пред него.
— Имаш странно изражение на лицето си. — Хедър остави кутия с пастели в количката. — Помислих, че може да си ядосан.
— Ядосан съм на Луи и решен да се отърва от него.
Хедър се запъти с количката към женския сектор.
— Ще съм толкова доволна, когато всичко се върне към нормалното.
Нормално. Това ли искаше тя? Представите му за бъдещето се разклатиха.
Как би могъл да убеди Хедър да се омъжи за вампир и да роди дете с мутирало ДНК? Не беше точно американската мечта.
Това ли искаше наистина? Беше много привлечен от Хедър, но бяха ли чувствата му истински или просто реакция към опасността, в която се намираха? Можеше ли да я обича вечно? Щеше ли да се справи с брака с нея? Можеше ли да се справи с брак, с която и да е смъртна?
Беше ли честно към Хедър да бъде с мъж, който е мъртъв през деня? Това даваше ново значение на термина баща безделник. Можеше да я издържа финансово, но щеше да е недостижим всеки ден от живота на семейството си.