Хедър осъзна, че е пренебрегната.
Жан-Люк посочи към жената в черно.
— Това е Симон — после ръката му се премести към другата в бяло. — А това е Инга.
— Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Хедър Уестфийлд, а това е дъщеря ми Бетани.
— Аха! — Фиделия изкара ключето от чантичката си. Тя погледна със закъснение Инга. — Santa Maria, момиче вземи да хапнеш нещо. И хвани малко тен. Изглеждаш като мършав призрак.
Блондинката я изгледа незаинтересовано и се извърна. Симон се взря гневно в Жан-Люк, а тъмните й очи блестяха от гняв.
— Те са под нивото ти.
Жан-Люк не отговори нищо, но я изгледа продължително и напрегнато.
Хедър се зачуди колко дълго ще продължи конкурса по взиране. Бетани се прозя. Фиделия изруга тихо на испански, докато се опитваше да отключи предпазителя на пистолета.
Най-накрая Симон сведе поглед. Тя се поклони леко сякаш признаваше капитулацията си. Когато се изправи, насочи погледа си към Хедър, който беше изпълнен с такава омраза, че я накара да потрепери.
Студените очи на Инга преминаха през Хедър като леден бриз и се фокусираха върху Жан-Люк.
— Не е типично за теб да проявяваш толкова лош вкус. — Тя се завъртя и се заизкачва нагоре по стълбите със Симон.
Алберто ги последва.
Хедър сви рамене, докато поставяше ръце в джобовете на дънковите си панталонки.
— Това беше едно страхотно посрещане.
Жан-Люк сви устни.
— Те не са свикнали да са покрай…
— Обикновени хора? — прекъсна го Хедър.
— Готово! — Фиделия успя да свали предпазителя на Глок-а, след което го насочи към входната врата. — По дяволите. Закъснях. Исках да ловувам принцеси и да окача една от проклетите им тиари над камината си.
— Не им позволявай да те разстройват — каза Жан-Люк. — Тук са само заради благотворителното шоу, което предстои след две седмици. След това си заминават. Алберто също. Всички те ще се върнат в Париж.
Той изглеждаше толкова тъжен от казаното, че Хедър не можеше да не се запита защо беше дошъл тук.
— Защо напусна Париж?
— Дълга история.
Обзалагаше се, че е така. Също така се чудеше колко точно близък е с моделите от ада.
— От дълго време ли познаваш Симон и Инга?
— Да. — Той тръгна нагоре по стълбите и им махна да го последват. — Хайде. Вътре е по-безопасно.
Жан-Люк спря до входната врата, оглеждайки околността с присвити очи.
— Мислиш ли, че Луи ще дойде тук?
Хедър придружи дъщеря си по стълбите.
— Никой не знае каква ще е следващата му стъпка.
Жан-Люк задържа вратата отворена. Фиделия и Бетани влязоха вътре, но Хедър се забави до него на входа.
— Симон и Инга, те са… просто твои модели?
— Да — отговори той и устата му потрепна. — Притеснена ли си, cherie?
— Не, добре съм. — Тя беше просто ревнива лъжкиня, това беше всичко. Влезе в елегантното фоайе, което водеше към изложбената зала на магазина. — Фиделия, вдигни предпазителя и отново го заключи. Мисля, че ще си в една стая с мен и Бетани.
Тя погледна въпросително към Жан-Люк.
— Да, за съжаление. Имам само една стая за гости горе.
Той затвори входната врата и я заключи, след което натисна няколко бутона върху панела на алармата на стената.
Само една стая за гости?
— Значи Симон и Инга не живеят тук?
Жан-Люк се намръщи.
— Те са отседнали тук. Алберто и охранителите също. — Той посочи надясно. — Искате ли да ви разведа?
— Добре.
Хедър подозираше, че той се опитва да смени темата.
— Погледнете тези огромни стълби! — Бетани се взираше в грандиозното стълбище, което започваше от дясната страна на магазина и се извиваше грациозно до модния подиум на втория етаж с изглед към него. — Нашата стая там горе ли е?
— Да, но първо искам да ти покажа къде ще работи майка ти.
Жан-Люк ги поведе към коридора, който започваше под извивката на голямото стълбище. Хедър хвана ръката на Бетани и го последва. Много хора живееха тук. Къде спяха всички те?
— Предполагам, че господарската спалня е на първия етаж?
— На този етаж няма спални.
Жан-Люк продължи надолу по коридора, който водеше към дясната част на къщата. Стените бяха декорирани с черно-бели рамкирани снимки на модели, облечени в дрехите на Жан-Люк Ешарп. Той посочи към вратите отдясно, покрай които минаваха.