— Това храна ли е? — попита Иън.
— Да, по дяволите. Знаеш ли, вие от предните векове може да бъдете много непросветени. По-добре ме оставете аз да пазарувам.
— Ти си млад вампир? — попита Жан-Люк.
— Точно така. От една година. Семейството ми все още е живо, така че знам какво ядат.
Жан-Люк повдигна вежда.
— Твоето семейство здраво ли е?
— Е, леля ми е диабетичка и малката ми сестра е доста закръглена.
— Здравословна храна — Жан-Люк му подаде ключовете си от БМВ-то и няколко стодоларови банкноти.
— Донеси здравословна храна.
— Добре, плодове и зеленчуци и други глупости. Мога да се справя с това. — Финиъс тръгна към предната врата. — Жестоко, ще карам БМВ.
Вратата се тресна зад него.
— Докато го няма, ще се телепортирам до Роматех и ще донеса още камери.
Роби спря, когато чу свиренето на гуми отпред. Жан-Люк трепна.
— Той нов ли е в компанията? — попита.
— Д-р Фанг ли? — Иън се засмя. — Ангъс и Ема го намериха миналата година. Руснаците го бяха превърнали, но той не искаше да хапе хората. Така че Ангъс го нае.
— Ами Фил? — попита Жан-Люк.
— Напълно доверен — отговори Роби. — Той е охрана на Роман през деня в продължение на шест години.
— Познавам го от самото начало. Добър е — добави Иън.
Жан-Люк си спомни неловкия момент, когато Финиъс каза, че Фил мирише различно от останалите смъртни. Той също беше усетил нещо странно.
— Има ли нещо относно Фил, което трябва да знам? — попита той.
Лицето на Роби стана безизразно. Иън изведнъж изглеждаше напълно погълнат от изложените дамски чанти.
— Доверявам му живота на Хедър и моя собствен — добави Жан-Люк. — Трябва да знам.
— Това засяга само компанията — измърмори Роби. — Всичко, което мога да ти кажа, е, че Фил пази тайните ни, а ние пазим неговите. Сега отивам в Роматех.
— Връщай се бързо — каза Жан-Люк, наясно, че приятелят му се опитва да смени темата. — Веднага щом Финиъс се върне с колата, искам да проверим изоставените сгради в града.
— Ще дойда с вас — предложи Иън.
— Трябва ти и Финиъс да останете тук — отговори Жан-Люк. — Не може да оставим жените незащитени.
— Ще проверя периметъра — кимна Иън.
Той излезе навън, а Роби се телепортира, оставяйки Жан-Люк сам, да се чуди относно Фил. Каква тайна можеше да има един смъртен, та дори вампирите не желаеха да я споделят? Изкуши се да се обади на Ангъс, но проклетият шотландец щеше да си държи устата затворена точно, както прапраправнука си Роби. Поне и двамата с Иън се съгласиха, че на Фил може да се има пълно доверие.
В момента Фил и Пиер бяха в мазето и спяха в спалното помещение, предназначено за охраната. Като смъртни от тях се очакваше да спят през нощта, за да могат да охраняват през деня.
Вампирите бяха напълно уязвими по време на мъртвешкия си сън, така че отговорността за тяхната охрана беше огромна. Въпреки това дневните гардове много рядко се сблъскваха с някаква опасност. Враговете на вампирите също бяха мъртви през това време, а по-голямата част от света на смъртните не знаеше за съществуването им.
Алберто беше смъртен, който знаеше тайната на вампирите. Жан-Люк му се довери, след като италианецът му бе служил вярно в продължение на пет години. Споразумението беше добро.
Алберто пазеше тайните им, а в замяна получаваше възможности, които бяха рядкост в модната индустрия. Той организираше ревютата и дружеше със силни, влиятелни хора. Беше му позволено да представя свои собствени модели с предимството на дистрибуцията и маркетинга на Ешарп. Представяше Жан-Люк през деня. Трудолюбив перфекционист, който притежаваше само един недостатък. Беше обсебен от Симон и Инга. Когато научи, че двете са жени вампири, това само засили желанието му още повече.
Те се забавляваха да си играят с него, но тази вечер бяха прекалили. Жан-Люк не беше загрижен, че Алберто ще сподели с пресата вампирските тайни. Двамата с Роби можеха да контролират ума му и да изтрият всички спомени, ако се наложеше. Но щеше да бъде трудно да го заменят с друг след това.
Симон и Инга не осъзнаваха със своята суета, колко лесно заменими са всъщност.
Споменът за окървавените пръсти на Алберто го изпълни с гняв. Беше предупредил мъжа да стои далеч от Симон и Инга, но той явно не можеше да устои на изкушението на забранения плод. Иронията на ситуацията го връхлетя. Жан-Люк също не можеше да устои на забраненото. Щеше да бъде толкова по-удобно, ако си беше харесал вампирка, но не, той желаеше Хедър.