Телепортира се обратно в офиса си и се опита да свърши малко работа. Пиер беше оставил една фактура на бюрото му. Клавесинът, който бе поръчал, беше пристигнал през деня. Добре. Жан-Люк не се смяташе за велик музикант, но след четиристотин години практика се справяше задоволително.
Пиер беше оставил бележка, че е инструктирал служителите да поставят клавесина до малкото пиано в стаята за музика. Жан-Люк трепна при мисълта, че смъртни са влизали в мазето през деня, но Пиер непременно се е погрижил да видят само главния коридор и стаята за музика. Никой смъртен не би заподозрял, че в някои от помещенията са скрити вампири, потънали в мъртвешки сън. Въпреки това, Жан-Люк се чувстваше некомфортно при мисълта, че смъртни знаят за това мазе. Щеше да изпрати Роби при работниците, за да изтрие спомените им.
А Хедър? Тя вече знаеше, че има мазе. Колко дълго би могъл да крие тайните си от нея? Как можеше да ухажва една почтена жена с лъжи? Отказа да я вземе с него и Роби, за да търсят Луи в изоставените сгради, защото очакваше да са заключени. Двамата с Роби лесно можеха да се телепортират вътре, но не и ако Хедър беше с тях.
Когато намереха врага му и го убиеха, Хедър щеше да е свободна да продължи с живота си. Дали щеше да се наложи да я пусне и да изтрие и нейните спомени?
Мисълта да прекара вечността без нея, беше непоносима. Merde, идеята да изкара дори една седмица без нея беше болезнена.
Жан-Люк отиде до барчето и си наля чаша Криски. Сместа от уиски и синтетична кръв изгори гърлото му, но не притъпи болката.
Влюбваше се в Хедър и не знаеше как да се спре.
Хедър трепна, когато Бетани я ритна отново. Предвид, че спеше с живо торнадо и се тревожеше за къщата и Жан-Люк, почти не беше мигнала.
Фиделия изпъшка внезапно, от което Хедър съвсем се събуди. Тя погледна към часовника на шкафчето, където цифрите светеха в червено в тъмното. Пет и половина сутринта. Слънцето щеше да изгрее скоро.
Фиделия изстена отново, мятайки ръце и крака. Хедър се замисли дали да не я събуди, но наистина се нуждаеше от информацията, която сънят на Фиделия можеше да й предостави.
По-възрастната жена се изправи толкова внезапно, че Хедър ахна.
— Фиделия — прошепна тя. — Добре ли си?
— Очи, червени, светещи очи в тъмното. Опасност.
Това беше зловещо, но не разкриваше много.
— Нещо друго?
Фиделия се облегна на таблата на леглото с въздишка.
— Не можах да видя повече. Беше тъмно. Нощ. Чух ръмжене. И проблясъкът на дълги зъби.
Хедър потрепери. Стаята утихна, с изключение на бавното, равномерно дишане на Бетани.
Накрая тя стана и се протегна. Не можеше да остави един лош сън да я спре да живее. И след като не успяваше да спи, то би могла да се захване за работа. Първото нещо, което трябваше да направи, бе да напазарува хранителни продукти.
— Искаш ли нещо от кухнята? — изсумтя тя. — Малко шампанско?
Фиделия се засмя.
— Добре съм. Ще поспя още малко. Ще стана, когато се събуди малката.
— Добре, спи спокойно.
Хедър влезе в банята. След бързия душ облече новото бельо, дънки и зелената тениска, които купи предишната нощ. Обу старите си спортни обувки и пристъпи в коридора. Един прозорец в края му пропускаше лека светлина. Луната беше наполовина пълна и звездите блестяха в чистото небе.
Тя се спря пред офиса на Жан-Люк. Дали той беше вътре? Така и не обсъдиха същината на работата й. Вниманието й бе привлечено от червената мигаща лампичка над главата й. Камерата за наблюдение беше включена. Гледаше ли я някой?
Спусна се по задното стълбище и надникна в главния коридор. Беше празен. Чуваше се слаб звук. Музика.
Погледна към вратата на мазето. След бърз оглед наоколо се приближи на пръсти към нея. Звукът от музиката се засили.
Хедър допря ухото си до вратата. Класическа музика. Пиано и нещо със звънлив звук. Клавесин? Сключи пръсти около топката на бравата и я завъртя. Леко поддаде, но след това се запъна. Беше заключено.
— Имаш ли нужда от помощ? — проговори дълбок глас зад гърба й.
Тя се обърна и видя Роби МакКей да стои в коридора.
— Аз… Добро утро. Търсех кухнята.
— Оттук. — Той се обърна и посочи вратата от другата страна на стълбището.
— О, да, точно така. Все още се уча кое къде е — тя се запъти към кухнята. — Мислех да направя списък с продуктите, които ще ни трябват. Шкафовете са празни, както знаеш.