Тя продължи да се усмихва, докато се молеше някое спаначено листо от соленките със сирене и спанак да не е останало по зъбите й. Той я изучаваше с красивите си сини очи. А лицето му… изсечената му челюст и устни наподобяваха древногръцка статуя.
— Кажете ми истината. Кой ви изпрати тук? — попита той и стисна по-силно ръката й.
— Моля?
Хедър се опита да се освободи, но той я държеше здраво. Прекалено здраво. Тръпка на притеснение се прокрадна по врата й.
Сините му очи се присвиха.
— Видях какво направихте.
О, боже, той знаеше за ордьовъра. Сигурно беше някой от охраната.
— А-аз ще платя.
— Струва двадесет хиляди долара.
— За една рибна хапка? — тя успя да освободи ръката си от хватката му. — Това място е възмутително. — Хедър извади салфетката от чантичката си със сумтене. — Ето, вземете си глупавия ордьовър. Не го искам вече.
Мъжът се втренчи в увитата в салфетка хапка в ръката си.
— Вие сте шпионин и крадла?
— Не съм шпионин — отвърна Хедър и трепна.
Нима току-що си призна, че е крадец?
Той се намръщи.
— Няма нужда да крадете храна. Тя е безплатна, ако сте гладна, яжте.
— Беше сувенир, ясно? Не съм гладна. Приличам ли ви на човек, който е пропуснал хранене?
Погледът му я обходи бавно, с чувственост, която накара сърцето й да запрепуска. Е, каквото повикало. Тя също се впусна в обстоен оглед. Бяха ли черните къдрици на главата му толкова меки, колкото изглеждаха? Дали косата му се заплиташе? За бога, като се имаше предвид колко дълги бяха митите му, вероятно и те се заплитаха.
Хедър прочисти гърло.
— Съмнявам се, че арестувате хора само защото са взели ордьовър. Така че ще си вървя.
Очите му срещнаха нейните, преди да отговори.
— Не съм свършил с вас.
— О — може би щеше да я дръпне настрани и да я съблазни. Не, това се случваше само в книгите. — Какво имате предвид?
— Ще отговорите на въпросите ми — мъжът махна към един от сервитьорите и когато той се приближи, постави смачканата на топка салфетка върху таблата.
— Сега ми кажете истината, за кого работите?
— НОУНШ.
— Това правителствена агенция ли е?
— Това е Независимото Областно Училищно Настоятелство на Шницълбърг.
Той наклони глава. Изглеждаше объркан.
— Вие не сте дизайнер?
— Ще ми се. Сега, ако ме извините — отвърна тя и се обърна, за да си върви.
— Не — мъжът я хвана за ръката. — Видях ви да скицирате бялата рокля. Струва $20 000. След като сте чак толкова заинтересована от нея, трябва да си я купите.
— И мъртва не бих облякла тази рокля — изсумтя Хедър.
— Какво? — веждите му литнаха нагоре. — Моделът е перфектен.
— Шегувате ли се? — тя се измъкна от хватката му. — Какво си е мислел Ешарп? Деколтето се спуска до под пъпа. Цепката на полата стига чак до Северна Дакота. Никоя разумна жена не би носила подобно нещо на публично място.
Челюстта на мъжа трепна и той проскърца със зъби.
— Манекенките са очаровани да я носят.
— Точно това ми беше мисълта. Тези бедни жени са толкова недохранени, че не могат да мислят правилно. Вземете например приятелката ми Саша. Нейната представа за тристепенно меню е стрък целина, чери доматче и разхлабително. Тя се погубва, за да се напъха в тези дрехи. Жените като мен, не могат да се обличат по този начин.
— Мисля, че можете. И ще изглеждате… великолепно — отбеляза той, а погледът му отново се спусна по тялото й.
— Гърдите ми ще изскочат.
— Именно.
Ъгълчетата на устните му се извиха нагоре.
— Няма да излагам гърдите си на показ — изсумтя тя.
— Бихте ли го направила насаме?
Очите му заблестяха.
По дяволите този мъж и сините му очи. Наложи й се да се замисли за момент, за да си спомни същината на разговора им.
— Ще ме арестувате ли или ще точите лиги по мен?
— Може ли и двете? — усмихна се той.
Какъв объркващ мъж!
— Нищо лошо не съм направила. Като изключим това с ордьовъра, имам предвид. Ала нямаше да го взема, ако реално можех да си позволя нещо от този магазин.
Усмивката му посърна.
— Имате нужда от пари ли? Планирате да продадете моделите, които копирахте, на друга модна къща?
— Не. Просто исках да направя един за себе си.
— Лъжете. Казахте, че и мъртва не бихте облякла подобна рокля.
Да лъже? Този мъж преливаше от несправедливи обвинения.