— Благодаря ти. — Тя наведе глава напред е въздишка. — Предполагам, че с Роби не сте открили Луи тази вечер.
— Не — Жан-Люк вече масажираше раменете й. — Щях да ти кажа, но мислех, че спиш.
— Не можах да спя. Горката Бетани. Мисля, че случилото й се отрази. Мяташе се в леглото цяла нощ.
— Толкова съжалявам — той я поведе към дивана. — Ела, изглеждаш уморена.
— Изтощена съм, но имам толкова много работа. Трябва да се обадя на застрахователната компания и на детската градина на Бетани.
— Все още не са отворили. Жан-Люк бутна една табуретка до дивана и я настани на нея, а той седна зад гърба й на дивана.
— Ти сигурно също си уморен — тя погледна назад към него. — Все още си със същите дрехи.
— Ще си почина след малко.
Слънцето наближаваше хоризонта. Скоро щеше да усети притеглянето на мъртвешкия сън, но засега можеше да се наслади на компанията на Хедър. Зарови пръсти в раменете й.
Тя изстена високо, но внезапно се спря.
— Съжалявам, не исках да го правя на глас.
Жан-Люк се усмихна.
— Харесва ми да чувам как стенеш. — Той масажираше гърба й с кръгообразни движения. — Още повече ми харесва, че аз съм причината за стоновете ти.
— Усещането е страхотно — въздъхна тя. — Не знам какво да си мисля за теб.
Жан-Люк продължи да масажира кръста й.
— Налага ли се изобщо да мислиш?
— Да, направих някои лоши грешки в миналото си и сега трябва да съм внимателна, защото мога да разруша не само своя живот, а и този на Бетани.
Той докосна косата й, наслаждавайки се на коприненото усещане.
— Ти си моят идеал за добра майка.
Тя се обърна и го погледна.
— Това е най-милото нещо, което съм чувала.
— Хедър… — Той пъхна ръка под краката й, за да я придърпа в скута си. — Ти извикваш добротата в мен. Караш ме да искам да бъда достоен за теб.
Младата жена докосна лицето му.
— Защо да не си достоен за мен?
— Не съм съвършен.
— Никой не е. — Хедър проследи челюстта му с пръсти. — Имаш тайни, относно себе си и Луи.
Тя искаше да знае повече. Жан-Люк подбра думите си внимателно.
— Луи уби някои важни политически фигури във Франция. Аз успях да предотвратя едно от покушенията му и от тогава ме преследва.
— Как е възможно един моден дизайнер да спре убиец?
— Тогава… не бях дизайнер. Работех за правителството.
Очите й светнаха.
— Като Джеймс Бонд ли?
— Нещо такова.
— Знаех си! — усмихна се тя. — Ти си точно толкова секси, колкото Джеймс Бонд и притежаваш същото опасно излъчване.
Той повдигна вежди.
— Мислиш, че съм секси?
Тя се изчерви.
— Така ли казах?
— Да. — Той махна косата от челото й. — Предполагам, че ще трябва да оправдая репутацията си.
— Предполагам… — Погледът й се сведе към устата му.
Това беше покана. Жан-Люк докосна устните й със своите. Ръцете й обгърнаха врата му и го придърпаха по-близо. Тръпка премина през него. Тя го желаеше. Той задълбочи целувката, изливайки цялата си страст в движението на устните си и въртенето на езика си.
Хедър погали неговия език със своя и изстена. Жан-Люк прокара ръка нагоре по ребрата й, за да обгърне гърдата й.
— Да — въздъхна тя до бузата му.
Той разпери пръсти, за да обхване гръдта й и нежно я стисна.
— Толкова си красива.
Жан-Люк зарови лице до ухото й. Сънната й артерия пулсираше наблизо, изпращайки импулси с аромата на кръвната й група АБ.
Тя наклони глава, за да улесни достъпа му за целувки, без да осъзнава колко силно еротично беше това движение за един вампир. Слабините му запулсираха в синхрон с разливането на кръвта й.
— Хедър.
Той целуваше нежно бузата й. Zut! Какъв неподходящ момент. Тя трябваше да разбере какво е да я любят подобаващо, а той щеше да бъде мъртъв, буквално, след десет минути.
Тя прокара ръце през косата му.
— Целуни ме!
Как би могъл да й устои? Притисна устни към нейните и отново изследва устата й с езика си. С палеца си търкаше зърното на гърдата й и усети как то се втвърдява. Набъбналата му мъжественост бързо се превръщаше в мъчение.
— Искам да остана с теб. Искам да те любя, но трябва да вървя.
— Защо? — Тя целуна бузата му. — Къде отиваш?