Фиделия зареждаше миялната машина.
— Спомних си къде съм виждала тази картина. Обадих се и говорих с кураторката, г-жа Болтън.
Тя подаде на Хедър едно листче.
Очите на младата жена се разшириха, докато четеше информацията.
— Чувала съм за това място, сега е музей, нали?
— Si, госпожа Болтън каза, че ще го задържат отворен до девет тази вечер за теб.
— Добре.
Хедър сгъна листчето и го прибра в джоба на дънките си. Какво странно място, на което да заведе Жан-Люк. Отново се запита дали се е върнал. Погледна нагоре към новата инсталирана камера, която мигаше в червено.
— Знам — измърмори Фиделия. — Не ми харесва да ме наблюдават.
Хедър се чудеше кой ли ги наблюдава всъщност? Който и да беше, надяваше се да харесва сагата за Барби и крокодила. Вратата на кухнята се отвори и Роби влезе, облечен в обичайния си килт на сини и зелени райета.
— Добър вечер. Жан-Люк е в студиото и иска да те види — усмихна се той на Хедър.
Сърцето й заби бързо. Тя прегърна дъщеря си.
— Трябва да вървя, дългът ме зове.
Дългът и безнадеждното привличане.
Глава 16
Жан-Люк, трябва да поговорим.
Той вдигна поглед от скиците на Хедър и видя Алберто да влиза в студиото.
— Има проблем в Париж ли?
— Не. Проблемът е тук — Алберто посочи към работата на Хедър. — Това… това е катастрофа.
Жан-Люк остави скицата.
— Решението беше мое, Алберто. Няма нужда да го защитавам.
Мъжът сведе поглед.
— Нямам намерение да те ядосвам, Жан-Люк, но ти сам си ме учил, че моделите ти са предназначени само за отбрани хора.
Гневът на французина се смекчи от отчаянието, което беше изписано върху лицето на Алберто. Явно мъжът вярваше, че проектът на Хедър е грешка.
— Знам, че тази идея е неортодоксална, но искам да я пробвам.
— Ще станеш за смях в модния свят. Никоя от Холивудските звезди няма да облече роклите ти, ако ги носят обикновени хора.
— И двамата сме произлезли от простолюдието.
— Да, но се издигнахме над потеклото си. — Алберто посочи към преправения манекен. — Тя прави дрехи за дебели жени!
Тихо възклицание откъм вратата оповести появата на Хедър. Жан-Люк изстена вътрешно, защото знаеше, че е чула грубия коментар на Алберто. Той пристъпи към протежето си и присви очи.
— Грешиш и ще се извиниш.
Лицето на италианеца почервеня. Той погледна през рамо към Хедър.
— Съжалявам, signora.
— Вярно ли е? — Хедър тръгна към тях с притеснено изражение. — Моделите ми ще навредят ли на репутацията ти?
Явно беше чула повече от последната обида на Алберто. Жан-Люк сви рамене.
— Пресата е капризна. Никога не знам как ще реагират. Може да ни се присмеят или да ни нарекат герои и същински иноватори.
Тя наклони глава и се замисли.
— Наистина ли има значение какво мислят? Имам предвид, че ако продажбите са добри, как би могло да се каже, че начинанието е провал?
Алберто изсумтя с раздразнение.
— Не става въпрос за пари. Висшата мода е изкуство.
— Аз вярвам, че целта е да накара хората да се чувстват добре — обяви Хедър. — А щом харчат парите си за нещо, тогава то им носи щастие.
Жан-Люк се усмихна. Самочувствието на Хедър растеше.
— Ще го направим, Алберто. Благодарение на Хедър модата ще бъде достъпна за всички жени без значение от размера или формите им.
Албертини измърмори, а младата жена се усмихна. Жан-Люк искаше да я придърпа в обятията си, но внезапно го осени идея.
— Може да използваме благотворителното шоу, за да видим как ще реагират хората — предложи той. — Хедър, можеш ли да направиш няколко модела, които да са готови до края на другата седмица?
— Мисля, че да — кимна тя. — Разбира се.
Жан-Люк не искаше да наема нови професионални модели, тъй като не желаеше медиите да чуят за шоуто или да разберат, че се намира в Тексас.
— Познаваш ли някои местни жени, които могат да покажат моделите ти?
Алберто изсумтя.
— Градът е пълен с дебели жени.
Хедър изгледа кръвнишки италианеца, след което се обърна към Жан-Люк.
— Имам няколко приятелки, които с удоволствие биха позирали. И не са дебели — натърти и хвърли още един гневен поглед към Алберто.
— Ти също можеш да покажеш някои от моделите си — каза Жан-Люк на асистента си. — Симон, Инга и Саша ще дефилират за теб.