Хедър поклати глава докато изкачваха стълбите към верандата.
— Кураторката няма да ви пусне вътре е тези мечове.
— Това е най-малкото ми притеснение — отвърна Жан-Люк и почука на вратата.
Докато чакаха, Хедър се възхищаваше на сложната дърворезба по цялата веранда и на плетените ракитени мебели.
— Добре са съхранили мястото.
Жан-Люк почука отново.
Хедър се намръщи.
— Тя каза, че ще задържи музея отворен.
Той завъртя топката на бравата и вратата се отвори бавно.
— Наистина го е направила.
Жан-Люк пристъпи в слабо осветеното фоайе, следван от Роби.
— Ехо? — извика Хедър, докато влизаше в къщата.
Никакъв отговор. Огледа се, забелязвайки сложно украсените тапети и ориенталския килим върху дървения под.
— Може би е в банята.
Роби очевидно не вярваше на подобно тривиално обяснение, тъй като издърпа клеймора си и влезе в тъмния салон отдясно, стиснал здраво меча си.
— Боже мой — възкликна и внезапно застина.
— Какво има?
Жан-Люк изтича вътре и спря. Хедър не можеше да види какво гледаха те, така че се запрепъва по протежение на стената, напипа ключа за осветлението и го включи.
— Мили боже!
Светлината бе насочена към отсрещната стена, където огромна картина се простираше на повече от метър и половина широчина. Хедър преглътна. Нищо чудно, че Фиделия беше разпознала тази картина в сънищата си. Кой би могъл да я забрави? Закръглена блондинка лежеше върху кадифен шезлонг, напълно гола и си доставяше удоволствие. Едната й ръка обгръщаше пълната й гърда, докато другата се намираше между разтворените й крака. Съдейки по изражението върху лицето й, тези ръце можеха да вършат чудеса.
— Боже. Тази картина не оставя много на въображението.
Хедър се обърна и огледа останалата част от стаята. Червени кадифени шезлонги, като този от картината, бяха наредени по стените. Тя се зачуди дали проститутките не са преигравали сцената от платното пред клиентите.
Роби наклони глава, докато изучаваше картината.
— Предполагам, че целта й е да помогне на мъжа да се приготви.
Жан-Люк стоеше до него и погледът му също беше залепен за платното.
— Има смисъл от бизнес гледна точка. Ако мъжете са готови да си свършат работата, тогава проститутките могат да отхвърлят клиентите по-бързо.
— И да изкарат повече пари — заключи Роби.
— Ехо? — Хедър махна с ръка пред лицата им, за да им отвлече вниманието. — Търсим маниакален убиец, забравихте ли?
Роби се стресна, сякаш излизаше от транс.
— Ще огледам наоколо.
Той се върна към фоайето и се заизкачва нагоре по стълбите.
Хедър погледна картината, а после се намръщи на Жан-Люк.
— Свърши ли?
Устата му потръпна.
— Малко я съжалявам. Толкова много мъже са минали оттук и въпреки това тя е трябвало да намира удоволствието от собствената си ръка.
Хедър сви рамене.
— Ако искаш нещо да се свърши качествено, трябва да си го направиш сам.
Той повдигна вежда.
— Така ли беше и при теб?
— Не говорех за себе си — засмя се Хедър.
— Сигурна ли си? Не каза ли, че бившият ти се люби само в три стъпки?
Хедър усети, че бузите й пламват.
— Чудя се какво ли е станало с г-жа Болтън. — Запъти се към една затворена врата и почука, преди да я отвори. — Ехо?
— Позволи на мен.
Жан-Люк извади сабята си и влезе пръв в стаята.
Хедър прокара ръка по стената и намери ключа на лампата. Малък кристален полилей висеше от тавана, обграден от кръгло огледало в златна орнаментирана рамка. Огледалото отразяваше светлините, карайки тази част от тавана да блести, но Хедър подозираше, че то има и друга цел, като се имаше предвид, че е позиционирано точно над огромното легло.
Леглото и прозорците бяха облечени в червен сатен и дантела. Стените бяха покрити от червени тапети, щамповани с черни купидончета. В ъгъла се намираше голямо бюро с отделения за писма.
— Вярвам, че това е стаята на мадам. — Жан-Люк погледна в гардероба. — Макар да изглежда, че и тя самата се е забавлявала.
— Да. — Хедър посочи чифт белезници, прокарани през прътовете на изкованата от желязо рамка на леглото. — Изглежда е имала нужда винаги да е отгоре.