Хедър се приближи към работната си маса и погледна скиците си. Пое си дълбоко дъх няколко пъти и се опита да прогони лошите спомени. Трябваше да се откъсне за кратко от реалността. Имаше нужда да създаде нещо красиво.
Избра модела, който искаше да направи първо и плата — копринен шифон в кралско синьо. После започна да изработва кройката. След няколко часа беше готова с нея и доволна от резултата, затова изряза материята.
— Г-жо Уестфийлд? — Роби се подаде от вратата. — Току-що дъщеря ви слезе долу. Жан-Люк я заведе в кухнята. Реших, че бихте искала да знаете.
— Да. Благодаря ти.
Хедър се втурна по коридора и придружи Роби през магазина.
— Видях я да минава покрай камерата пред офиса на Жан-Люк — обясни Роби. — Обадих му се и той й помогна да слезе по стълбите и да отиде в кухнята. Надявам се, че нямате нищо против.
— Не, разбира се. Радвам се, че някой е бил буден, за да се погрижи за нея.
— Ако имате нужда от мен, аз ще бъда тук.
Шотландецът влезе в офиса на охраната.
— Лека нощ.
Хедър продължи към кухнята и отвори безшумно вратата. Чу гласа на Бетани.
— Аз ще съм Барби, а ти можеш да бъдеш крокодила.
— Много добре — отговори Жан-Люк тихо.
— Какво прави той? — попита Бетани.
— Покланя се. „Добър ден, милейди.“
Бетани се изкиска.
— Крокодилите не се кланят.
— А би трябвало, когато срещат принцеса.
Бетани се засмя отново.
— Ти се покланяш така, когато ме видиш.
— Защото си принцеса. В тази къща нямаше такива докато ти не дойде.
Сърцето на Хедър се разтопи. Колко мили думи.
— Сетих се! — Бетани звучеше развълнувана. — Хайде да се престорим, че аз съм принцесата, а крокодилът е жаба.
— Квак — изквака Жан-Люк.
Бетани се заля от смях. Хедър се усмихна на себе си.
— И тогава принцесата целунала жабата. — Дъщеря й издаде силен звук, сякаш се целува. — И тя се превърнала в принц. И вече са влюбени завинаги.
Последва тишина и Хедър очакваше да чуе какво ще каже Жан-Люк.
Гласът му звучеше тихо и напрегнато.
— Може ли прекрасната девойка да го обича, след като той е… грозно същество?
Хедър почти извика „да“, но несъмнено Жан-Люк не говореше за себе си. Той не беше грозно същество. Беше прекрасен и мил. Най-съвършеният мъж, когото бе срещала. Вече нямаше никакъв смисъл да го отрича. Влюбваше се в него.
— Мисля, че да — отговори Бетани сериозно. — Принцеса Фиона се влюби в Шрек, а той е зелено чудовище.
Хедър засия от гордост с брилянтната си дъщеря.
— Не съм чувал за този Шрек — отвърна Жан-Люк.
— Не знаеш кой е Шрек? — Бетани изглеждаше изумена. — Имам го вкъщи, можеш да го гледаш с мен.
— Това би ми харесало — отговори Жан-Люк.
Хедър затвори силно вратата.
— Ехо?
Тя заобиколи местата за сядане и ги видя да стоят на кухненската маса.
— Мамо! — Бетани скочи към нея. — Събудих се и теб те нямаше до мен в леглото.
— Съжалявам. — Тя се наведе, за да прегърне дъщеря си. — Работих до късно.
Жан-Люк се изправи.
— Дадох й малко мляко и бисквитки, надявам се, че нямаш нищо против.
— Не — усмихна му се тя. — Толкова си мил.
Ъгълчето на устните му се повдигна и очите му заблестяха от емоции. Въпреки това, изглежда не му достигаха думи. Сърцето на Хедър се изпълни с любов и желание.
Вратата зад тях се отвори и Роби каза:
— Шерифът се върна и иска да ни разпита по отделно, един по един.
— Ще отида първи — отвърна Жан-Люк и тръгна към вратата.
— Ела, миличка. — Хедър също побутна дъщеря си към вратата. — Хайде да те сложим да си легнеш.
Тя заведе Бетани в спалнята и започна да й чете приказка докато детето не заспа. Погледна към часовника — беше малко след три сутринта. Боже мой, тази нощ беше безкрайна. Прозявайки се, тя слезе по стълбите и откри Били, който я чакаше. След тридесетминутен разпит той приключи и Роби го придружи до изхода.
Хедър тръгна обратно към стълбите с въздишка. Най-накрая щеше да си легне и поспи. Чу музика и спря, за да послуша. Класическа. Приближи се към вратата на мазето и притисна ухо до нея. Пиано и клавесин.
— Мога ли да помогна с нещо?
Роби се запъти към нея.
— Тъкмо щях да си лягам. Лека нощ.
Тя се втурна нагоре по задното стълбище към спалнята си.