— Ти мислиш, че аз… — Изпуфтя той с възмущение. — Нямам нужда да прибягвам до подобни действия. Твоята модна линия ще се провали е гръм и трясък и сама.
Хедър се поколеба. Той изглеждаше искрено обиден. Но ако не го беше сторил той, тогава кой?
— О, но разбира се. Били са моделите. Симон и Хелга.
— Инга. — Алберто потърка червената драскотина на врата си. — Те не контролират добре гнева си.
— Да, виждам. Какъв им е проблемът?
Мъжът трепна.
— Моля те, не казвай на Жан-Люк. Той вече им е достатъчно ядосан. Със сигурност ще ги уволни.
— Заслужават си го.
— Не! Моля те. Това ще ги унищожи.
Хедър изсумтя.
— Те са топ модели. Могат да работят навсякъде.
— Не, не могат. Жан-Люк е единственият, който би ги наел. Той… разбира техния проблем. Те имат, ъм, недъг.
— Да, веднага ми стана ясно.
Очите му се разшириха.
— Така ли?
— О, да. Нарича се психясала кучка.
— Не! Те… не могат изобщо да излизат на слънце. Повечето дизайнери никога не биха толерирали това.
— Искаш да кажеш, че са алергични към слънчевата светлина?
Алберто сви рамене.
— Може и така да се каже. Представи си… без снимки на плажа. Никой друг дизайнер няма да ги наеме. Ще са напълно съсипани, ако Жан-Люк ги уволни.
Хедър не можа да изпита и грам съчувствие към тях.
— Трябваше да помислят за това, преди да обезумеят по този начин.
— Чувстват се застрашени от теб. Жан-Люк никога не е показвал толкова силен интерес към друга жена.
— Наистина ли? — Вече започваше да се чувства малко великодушна. — Искаш да кажеш, че не е имал дълга опашка от приятелки?
— Изобщо даже. Странеше от жените години наред, но това се промени сега, когато те срещна.
— Ами другите момичета, които Луи е убил?
Той потрепна.
— Това беше преди доста време.
Обзалагаше се, че е така. Теорията й за безсмъртието отново се прояви в съзнанието й.
Алберто притисна длани една в друга.
— Моля те, не казвай на Жан-Люк за това. Аз ще говоря с тях. Ще се погрижа никога повече да не ти създават проблеми.
— Можеш да ги накараш да се държат прилично?
Тя погледна със съмнение драскотината на врата му.
— Ако искат да дефилират в шоуто с моите модели, ще правят каквото им кажа. И ще ти помогна. — Той посочи към масата, където тя се готвеше да изреже отново кройката на първата рокля. — Ще ти покажа как да изрязваш полата по диагонал. Развява се по-добре, когато моделите се движат по подиума.
— Това би било чудесно. Благодаря ти.
— А тези скици… — Той вдигна двете половини. — Няма да изглеждат като нови, но можеш да ги залепиш с тиксо и да ги ксерокопираш. Всъщност винаги трябва да правиш копия на всичко, което рисуваш. Има отлични ксерокс машина в офиса на Жан-Люк. Използвай я.
— Не бих искала да го притеснявам.
Алберто се засмя.
— Той не е там през деня.
— Тогава къде е?
Мъжът видимо преглътна с усилие.
— Той е… навън. — Махна неопределено с ръка във въздуха. — По работа.
— Къде?
— Ще ти дам кода на алармата, за да можеш да влизаш в офиса му — изстреля думите Алберто. — 1485. Не питай за значението. Кодът за студиото е същият.
— Наистина ли?
Затова ли не искаха да й кажат номера? Колко ли стаи използваха същата комбинация?
— Имаме ли сделка? — попита Алберто. — Нали няма да кажеш на Жан-Люк какво са направили Симон и Инга?
— Не, няма. Този път ще ги оставя да им се размине.
— Моля те, не казвай на никого, че съм ти издал кода.
— Устните ми са запечатани.
Хедър беше открила нов, неочакван съюзник. Алберто прекара следващите два часа, помагайки й да скроят първата рокля. И тя знаеше, че резултатът е по-добър в сравнение с кройката, която беше направила предишната нощ.
— Благодаря ти. — Хедър събра остатъците плат, за да ги хвърли. — Би ли желал да се присъединиш към нас за обяд?
— Съжалявам, но не мога. Имам среща за късен обяд със Саша.
— Не знаех, че се е върнала в града.
Алберто се намръщи.
— Не знаех, че го е напускала.
— Замина в неделя. Отиде до Сан Антонио на някакво модерно спа.
— Уговорихме срещата си миналата събота. — Той тръгна към вратата намръщен. — Надявам се да не е забравила.
— Не се ли притесняваш, че ще ядосаш Симон и Инга?