— Къде беше БМВ-то?
— Алберто го взе — обясни Фил. — Върна се към седем часа. Имаше среща с онзи модел, Саша, но тя му вързала тенекия. Беше разстроен, затова отиде на пазар в Сан Антонио.
Жан-Люк се облегна назад в стола си и затвори очи. Не искаше да слуша това. Желаеше да бъде с Хедър. Как ли беше тя? Дали бе осъзнала, че бомбата е била предназначена за нея? Дали не се бореше със страха съвсем сама?
Веднага щом научи новината, се опита да я види. Имаше нужда да се убеди, че е добре. И да разбере дали и Бетани е жива и здрава. Искаше да увери Хедър, че двете са защитени и Луи ще плати с живота си за това престъпление.
Ала щом измина две стъпки във вътрешността на кухнята, бе посрещнат от Глок-а, насочен в лицето му. Фиделия го беше помолила учтиво да си тръгне. Не приемаха гости. Успя за секунда да зърне Хедър, седнала на дивана с дъщеря си. Беше отказала дори да го погледне.
Без съмнение го обвиняваше. Тя и семейството й бяха в тази ужасна опасност заради него. И вероятно беше ядосана, защото се появи три часа след експлозията. Точно, когато е имала нужда от него, той е бил мъртъв за света. Отвратителното чувство на безсилие пропълзя обратно в него. Пълната безпомощност през деня беше най-лошата част от съществуването му като вампир. Ако Хедър се нуждаеше от него, докато слънцето грееше, той нямаше да може да й помогне.
Жан-Люк отвори очи.
— Как е Хедър?
— Постоянно питаше защо никой от вас го няма — отвърна Фил. — Обясних й, че всички сте излезли по работа, но изглеждаше подозрителна. Настоя да се обадя на пожарната и шерифа. След като потушиха огъня, шерифът искаше да тръгне с него, но Хедър му отказа.
Слава богу! Жан-Люк си пое дълбоко дъх. Надяваше се, че това означава, че тя все още му има доверие. Или може би вярваше в оръжията на Фиделия. Той стана и отиде до прозореца над изложбената зала.
— Писна ми хора да умират заради мен.
— Луи убива, а не ти — изръмжа Роби. — Ще се обадя на майката на Пиер и…
— Не — каза Жан-Люк. — Аз ще го направя. — И щеше да се погрижи семейството на охранителя да е винаги осигурено.
— Защо сме тук? Би трябвало да пазим Хедър.
— Тя е добре — каза Роби. — Финиъс я наблюдава. А и знаеш, че ако Луи се телепортира в сградата, алармата ще се включи. Ще сме го нападнали на секундата.
Жан-Люк обикаляше из стаята.
— Имаме нужда от план. И повече охрана.
— Помолих за още хора — увери го Роби. — За съжаление, Ангъс използва всеки възможен мъж в преследването на Касимир.
— Вече ще съм сам през деня — каза Фил, приседна по-напред и подпря лакти на коленете си.
— Освен ако не броим Фиделия и оръжията й.
— Мога да помогна по този въпрос. — Иън изкара шишенце от спорана си, който висеше на кръста му. — Роман ми даде няколко от тези. Това е формулата, която държи вампира буден през деня.
Роби се приближи, за да огледа зеленикавата течност.
— Мислех, че Роман я забрани.
— И аз така си мислех — обади се Жан-Люк. — За всеки ден, през който я използваше, той остаряваше с по една година.
— Да, забрани я — повдигна Иън брадичка, — но аз предложих да я тествам вместо него.
Жан-Люк се намръщи.
— Оценявам, че искаш да изглеждаш по-възрастен, но не желая да експериментираш със себе си.
— Нямам нужда от настойник, Жан-Люк — Иън бутна обратно шишенцето в чантичката си. — Аз съм на 480 години. Мога и сам да решавам, мамка му.
Жан-Люк въздъхна. Не можеше да забрани на Иън да използва лекарството, но въпреки това идеята не му харесваше.
— Имаше ли някакви странични ефекти?
— Косата на Роман побеля около слепоочията, нищо повече — измърмори Иън. — Ще го направя. Не можеш да ме спреш.
— Добре. — Жан-Люк седна на ръба на бюрото си. — Трябва да заключим изцяло това място.
— Съгласен съм. — Роби отново започна да се разхожда напред-назад. — Трябва да ги държим винаги заедно, така ще е по-лесно да ги охраняваме.
Жан-Люк кимна.
— Ще отменим благотворителното шоу. — Знаеше, че това ще разстрои Алберто и Хедър, но най-добре беше да се застраховат, отколкото да съжаляват след това. — Луи със сигурност ще нападне тогава.
Роби спря.
— Може би трябва да му позволим.
Жан-Люк поклати глава.
— Не искам да използвам Хедър като примамка.
— Ще се погрижим да е винаги заобиколена от охрана и в безопасност — настоя Роби. — Предпочиташ алтернативата ли? Да стоим тук заключени като стадо изплашени овце?