— Държа пистолет насочен към задника ти — прошепна гласът на Фиделия в тъмното.
— Аз съм. — Хедър заключи вратата. — Трябва да поговорим. Дръж пистолета под ръка.
— Не държа пистолетите си в леглото. Просто блъфирах.
— Вземи ги. — Младата жена се запрепъва през стаята към банята. — И ела тук. Не искам да събудим Бетани.
Минута по-късно Фиделия се заклатушка към банята, притискай чантата си до гърдите.
Хедър затвори вратата и включи лампата.
— В голяма опасност сме.
— Така си и помислих. — Фиделия остави тежката си чанта върху мраморната тоалетна масичка. Косата й стърчеше в различни посоки, а огромната й ярко розова нощница бе украсена с надпис „Горещо парче“. — Картите ме предупредиха.
Хедър седна на ръба на ваната. Нещастен спомен проблесна в съзнанието й. Джакузито на Жан-Люк беше невероятно. И бе достатъчно голямо за двама. Отблъсна мисълта.
— Промъкнах се в мазето, за да разбера какво крият те.
— Аха и…? — Фиделия свали капака на тоалетната чиния и седна върху него. — Сексът добър ли беше?
Челюстта на Хедър увисна.
— Моля?
— Аз съм медиум. — Фиделия посочи към нея. — А и тениската ти е на обратно.
Младата жена погледна надолу и топлина заля лицето й. Бързо смени темата.
— Открих нещо важно. Бях права, че Жан-Люк е на вековна възраст. Бил е роден през 1485 г.
Приятелката й кимна бавно.
— Това обяснява много. Голям опит. Трябва да е бил доста добър в леглото.
Хедър се изсмя.
— Това е съвсем друга тема.
— Значи е бил добър?
— Фиделия, очите му почервеняха. Светеха.
Лицето й пребледня.
— Санта Мария — тя се прекръсти бързо. — Видя ли бели остри зъби?
— Не, но ги има. Той е вампир. Всички са вампири. Освен Фил. И горкият Пиер. Дори Луи е вампир.
Кафявите очи на Фиделия се разшириха.
— Сигурна ли си? Жан-Люк си призна?
— Да.
Старата жена притисна ръце до устата си, прошепна молитва на испански и отново се прекръсти.
— Винаги съм усещала, че те… са различни, но никога… — Тя се вцепени. — Ухапа ли те?
— Не. Никога не съм виждала зъбите му да се показват. — Хедър направи гримаса само при мисълта за грозни остри зъби, стърчащи от красивата уста на Жан-Люк.
Фиделия се наведе напред, за да разгледа шията й.
— Нямаш белези.
— Не ме ухапа — настоя Хедър. — Каза, че се контролира напълно.
— Контрол, да. — Фиделия се облегна назад, смръщена. — Чувала съм, че са много добри в контролирането на ума. Може да те ухапе и след това да изтрие спомните ти.
— Не мисля така. Жан-Люк каза, че не разрешава хапане в дома си. Всички те пият кръв от бутилки.
— Наистина ли? — Тъмните вежди на Фиделия се повдигнаха. — Тогава никой от тези вампири не те е нападнал?
— Не.
— И Жан-Люк не използва контрол върху ума, за да те накара да правиш неща, които не желаеш.
Хедър поклати глава и усети как бузите й пламват. Беше я накарал да крещи от удоволствие, но тя определено го бе сторила по собствено желание.
— Не мисля, че ме е контролирал. Аз самата бях извън контрол. Развиках му се и го зашлевих.
— Той крещя ли ти?
— Не. — Тя се размърда върху ръба на ваната. — Помоли ме да не напускам къщата. Той се… тревожи за нашата безопасност.
Фиделия си пое дълбоко дъх.
— Нека се изясним. Нито веднъж не те е нападнал, ухапал или контролирал?
— Да.
— Тогава защо си му крещяла и си го ударила?
— Защото те са вампири. Това не е ли достатъчна причина?
Фиделия сви рамене.
— Доколкото мога да преценя, те направиха всичко възможно да се чувстваме комфортно и приемат сериозно задачата си да ни държат в безопасност. Днес дори загубиха един от своите.
— Пиер беше смъртен.
— Той беше техен другар и те бяха разстроени от смъртта му. Можеше да се случи на всеки един от тях. Или нас. Всички сме в опасност.
Хедър въздъхна.
— Мислиш, че трябва да останем тук? Да се съюзим с тези… вампири срещу общия враг?
— Луи също е вампир, нали? Смятам, че най-добрата защита за нас е да сме с повече вампири. Определено трябва да останем тук.
Хедър кимна.
— Съгласна съм, но си тръгваме веднага щом убият Луи.
— Ами Жан-Люк? Харесваш го, нали?
— Не мога да имам връзка с мъж, който е оцелял векове наред, като е хапал жени и е пил от кръвта им.