— На бас, че може да ти направи страхотна смучка.
— Фиделия! Този мъж е чудовище.
Възрастната жена посегна към чантата си.
— Искаш ли да го застрелям? Ще го убия още тази вечер.
— Не! — Хедър скочи на крака.
Приятелката й я изгледа многозначително.
— Ти се провали на този тест, chica.
Хедър стисна зъби.
— Не е това, което си мислиш.
— Че е много добър в леглото?
Младата жена седна отново и изпуфтя.
— Няма нищо общо с привличането. Просто ненавиждам насилието по принцип.
— Ти си го зашлевила.
— Бях разстроена. А и сега се чувствам малко гузна.
Фиделия се наведе напред и се подпря върху лактите си.
— Той кога ти призна? Преди или след секса?
— След.
Хедър потърка чело. Получаваше главоболие.
— Аха. Ето защо си го ударила. Копеле. Получил е удоволствието си с теб и е задоволил нуждите си, преди да ти каже истината.
Тъпа болка запулсира в слепоочията на Хедър.
— Всъщност, той не… имам предвид, че през цялото време доставяше удоволствие на мен.
— О! — очите на Фиделия заблестяха. — Този Жан-Люк. Той е muy macho.
Младата жена въздъхна. Беше изживяла най-големия оргазъм в живота си. Не, че имаше намерение някога да мисли отново за това.
— Значи не се е опитвал да те ухапе и не е потърсил собствено удоволствие. — Фиделия наклони глава и се замисли. — Тогава защо те отведе в леглото си?
Хедър преглътна с усилие.
— Каза, че ме обича.
— Ах! Amor!
— Заяви, че ме е чакал цели петстотин години — продължи младата жена.
— Ммм. Romantico.
— Но той е вампир.
Фиделия сви рамене.
— Никой не е съвършен. Вторият ми съпруг… имаше шест пръста на единия си крак.
— Става дума за нещо малко по-сериозно от това. Жан-Люк е буквално мъртъв през половината време.
Фиделия кимна.
— За повечето мъже това би било напредък.
— Говоря сериозно. Трябва да стоя далеч от него. Искам нормален живот за двете ни с Бетани. За момента оставаме тук, но ще го избягвам на всяка цена.
— Добре — съгласи се приятелката й. — Не трябва да говориш с него дори, ако е muy romantico. И трябва да се опиташ да не мислиш колко добър е бил сексът. Беше много добър, нали?
— Не ми помагаш. На чия страна си?
Фиделия потупа едното си коляно.
— Аз съм на страната на сърцето ти, chica. Сърцето ти ще ти каже какво да правиш, ако го послушаш.
Хедър изпъшка, когато нов внезапен удар от болка атакува слепоочието й. Това не беше съвета, който искаше да чуе. Защото, станеше ли дума за сърцето й, се опасяваше, че вече го е загубила.
След като се мята и въртя продължително с твърде много страстни спомени в болящата я глава, накрая Хедър се отказа да спи. Взе си дълъг горещ душ, облече се и около 5 часа сутринта слезе по стълбите към студиото. Когато наближи офиса на охраната, вратата се отвори.
— Добро утро, девойче — поздрави я Роби.
Тя измърмори поздрав и побърза да го подмине. Ако успееш да се потопи в работата си, която толкова обичаше, може би щеше да забрави за дебнещите наоколо вампири. Вероятно всички вече знаеха, че тайната им е разкрита.
— Хей, чакай, мацко.
Хедър се обърна. Страхотно. Онзи, когото наричаха Финиъс, я следваше. Тя продължи да върви.
— К’во става? — настигна я той.
— Нищо — Хедър спря пред вратите на студиото и набра 1485 на таблото. — Просто искам да работя.
— Готино. Не ми обръщай внимание. Аз просто ще си вися тук.
— Като прилеп ли? — промърмори тя, докато влизаше в студиото.
— По-скоро като твой личен бодигард. — Той затвори вратата след нея. — Искаме да си в безопасност.
— Някак си бих се чувствала много по-сигурна, ако не ме следеше вампир.
Финиъс спря с обидено изражение.
— Аз няма да те нараня.
Дали не беше засегнала чувствата му?
— Никога ли преди не си ухапвал някого?
Той потръпна.
— Не съм съвършен, но доста упорито се старах, за да се науча да се контролирам. Знам, че преди бях нехранимайко. По дяволите, бях истински загубеняк, докато бях жив, но Ангъс повярва в мен и нямам намерение да го разочаровам.
Хедър пристъпи към работната маса, за да подреди пособията си.
— Искаш да кажеш, че сега, когато си мъртъв, животът ти е по-добър?