— Не съм мъртъв. Поне не и в момента. И да, животът ми е по-добър. Това е първата ми истинска работа и се справям добре с нея. Изпращам пари вкъщи на семейството си. Освен това уча фехтовка и бойни изкуства. Искаш ли да видиш?
Преди тя да успее да каже не, Финиъс се обърна с лице към манекените в центъра на стаята.
— Хайяя. — Зае атакуваща поза. — Свършен си, нещастнико.
Той сграбчи един мъжки манекен за ръката и я изви зад гърба му. Хедър предположи, че манекенът трябваше да излети над рамото на вампира и да се разбие в пода, но за съжаление, ръката просто се отскубна.
Финиъс изглеждаше изненадан само за секунда, след което хвърли ръката на пода.
— Да, сритах ти задника — каза той, подскачайки назад с вдигнати юмруци. — Повече няма да се занасяш с мен, загубеняко. Ще те превърна в еднорък мъж.
Усмивка изви устните на Хедър и тя се обърна. Последното нещо, което искаше бе, да си спомни колко много всъщност харесва тези мъже. Тя се приближи към манекена, който бе облякла със завършените парчета от първата си рокля и забеляза върху него забодена с карфица бележка. Плъзна поглед по черния извит почерк, за да прочете подписа отдолу.
Жан-Люк. Сърцето й подскочи. Грабна бележката.
Това е едно отлично начало на първата ти рокля. Шоуто ще се състои, както е планирано, следващата събота. Броят на присъстващите ще бъде ограничен. Желая ти успех в работата, но моят пръв приоритет е твоята безопасност.
Нищо повече. Любезно и делово. Хедър беше почти разочарована. Можеше да напише нещо от рода на „Съжалявам, че съм вампир“ или „По-скоро бих умрял отново, отколкото някога да те ухапя“. Но, не. Дори не бе споменал факта, че е кръвопиещ демон. Освен това не бе написал нищо романтично.
Тя смачка бележката и я изхвърли в кошчето за боклук. Така беше по-добре. Той й беше шеф и нищо повече. Веднага щом Луи бъде убит, щеше да си тръгне. Настани се пред шевната машина, за да завърши полата.
Финиъс се облегна на работната маса.
— Роби мисли, че се страхуваш от него. Затова изпрати мен да те пазя.
— Не съм уплашена.
Само напълно откачила. Тя стъпи на педала, за да подкара машината.
— Необходимо е време, за да свикнеш с нас. Човече, аз откачих напълно, когато за пръв път разбрах, че съм вампир.
Хедър спря да шие. Беше ли прочел мислите й? Не, по-скоро беше обичайна реакция човек да откачи, когато се запознае с вампир.
— От колко време си… така?
— Малко повече от година.
Финиъс описа трансформацията си, като дело извършено от ръката или по-точно зъбите, на няколко зли вампира и как Ангъс го е спасил.
— Злите вампири все още ли се хранят от хората? — попита Хедър.
— Да, те дори ги убиват. Ние ги мразим. — Финиъс изду гърди. — Ние сме добрите момчета.
— Значи има добри и лоши вампири?
— Да. Как го беше казал Конър? Смъртта не променя човешкото сърце. Така че, ако си лош пич, си оставаш лош, разбираш ли?
— А добрият човек си остава добър?
Като Жан-Люк. Винаги бе чувствала, че той е добър човек. Един чудесен мъж. Знам, че ме обичаш. Думите му я преследваха.
— Да, точно така.
Финиъс започна да разказва дълга история за един наистина лош вампир, наречен Касимир.
Хедър се върна към шиенето, но скоро осъзна, че е привлечена от историята и започна да задава въпроси. Очевидно двете враждуващи фракции се наричаха Вампири и Бунтовници, и бяха на прага на всеобща война. Ангъс МакКей е бил генерал на вампирите във Великата вампирска война през 17 век.
— Жан-Люк участвал ли е в тази война? — попита Хедър.
— Ама, разбира се. Бил е втори в командването. Конър ми разказа, че Жан-Люк не оставил Роман сам нито за секунда. Получил няколко сериозни рани, за да опази Драганести.
Жан-Люк бе верен приятел, герой сред себеподобните си. Но неговият свят беше напълно различен от нейния. И освен това опасен. Не беше добро място за нея и Бетани. Опита се да не мисли за него.
— Кой е Конър?
— Главният охранител на Роман. Аз обикновено съм назначен към къщата на Драганести, но Конър настоя да ги скрие.
— В опасност ли са? — Хедър си спомни, че е срещала Роман за кратко. Жена му бе доста приятелски настроена и… — Тя спря да шие с възклицание. — Те имат дете!
— Да. Роман е някакъв научен гений, сещаш се. Той произвежда синтетичната кръв, с която се храним. А когато Шана пожелала дете, намерил начин бебето да бъде негово.