Тя се приближи към двамата охранители.
— Какво става?
— Нищо.
Иън скръсти ръце и се намръщи.
— Взел е експериментално лекарство, което ще му позволи да остане буден през деня — обясни Фил.
— Опасно ли е? — попита Хедър.
— Не — отвърна Иън. — Чувствам се добре, а и имаме нужда от повече от един охранител през деня.
Хедър прехапа долната си устна. Тези вампири правеха и невъзможното, за да опазят нея и семейството й. Ставаше й все по-трудно да мисли за тях като за чудовища.
Докато вървяха обратно към студиото, тя забеляза тъмнината. Щорите на всички прозорци бяха спуснати. Лампите бяха включени, но въпреки това бе сумрачно без слънчева светлина.
— Направили са много неща докато сме закусвали — прошепна тя на Фил.
— Могат да се движат много бързо — обясни той.
Супер бързи и супер силни. А и супер секси. Мислено се шамароса за тази последна мисъл.
— Защо трябва да е толкова тъмно?
— Слънчевата светлина ще изгори Иън — прошепна Фил. — Ще го убие, ако е изложен прекалено дълго време на нея.
Хедър се намръщи. Младият шотландец се поставяше в прекалено голяма опасност.
— Не виждам защо се нуждаем от двама охранители през деня. Луи също е вампир, нали?
Фил кимна.
— Тогава той би атакувал само през нощта — заключи тя. — Освен, ако не взима същото лекарство като Иън.
— Сигурен съм, че не го прави. Но той е майстор в контрола над ума на смъртните. Използвал ги е, за да убие френските крале. Може да промие мозъка на всеки, да го накара да дойде тук и да ни убие, дори през деня.
Хедър преглътна.
— Следователно всеки, който приближи вратата, може да е убиец, като… пощальона например?
— Правилно.
На вратата се позвъни.
Глава 22
Хедър се приближи до дъщеря си. Иън извади меча си, а Фиделия изкара пистолет от чантата си.
Фил надникна през щорите на прозореца до входната врата.
— Мъжът от куриерската фирма е.
Той натисна бутона на домофона.
— Оставете пратката на верандата.
— Може да е истинска доставка. — Иън облегна меча на рамото си. — Жан-Люк поръчваше някакви неща по интернет в неделя вечер.
— Какво става, мамо? — прошепна Бетани, хващайки ръката на Хедър.
— Това е… изненада.
Надяваше се да е приятна.
Фил продължи да следи какво се случва през прозореца.
— Дотук четири кутии. Вече си тръгва. Отдръпнете се. Слънцето е изгряло.
Иън се дръпна по-назад. Фил отвори вратата и лъч светлина озари пода на изложбената зала.
Над блестящия мрамор танцуваха златни прашинки в слънчевия въздух.
Хедър погледна към Иън, за да провери дали е добре. Очите му блестяха от влага.
Тя пристъпи към него.
— Боли ли те?
Той поклати глава.
— Мина доста време откакто видях за последно слънчева светлина. Никога не съм мислил, че ще я видя отново. Толкова е… красива.
Хедър се извърна. Беше трудно да остане предубедена към тези вампири. Лъчът светлина изчезна, когато Фил излезе и затвори вратата. Тя се измести до прозореца, откъдето охранителят бе надничал по-рано.
— Не бива да стоиш толкова близо — предупреди я Иън.
Да не би да мислеше, че пакетите ще избухнат, подобно на пикапа й? Хедър погледна през прозореца, за да се увери, че Фил е добре.
— Боже мой, той мирише кутиите.
— Фил може да надуши бомба — обясни Иън. — Моля те, отдръпни се назад.
— Фил може да надуши…
Въпросът й бе прекъснат, когато вратата се отвори и охранителят бутна едната кутия вътре.
— Тази е чиста.
После затвори вратата.
— За кого е?
Бетани се втурна напред, за да огледа пратката.
— Донеси я тук. — Иън прибра меча си и изкара по-малкия нож от чорапа си. — Ще я отворя.
Бетани бутна кутията към Иън точно когато Фил запрати втората вътре.
— Това е забавно! — възкликна тя и избута и втората пратка към Иън. — Отвори я!
Шотландецът вече беше срязал тиксото на първия пакет. Бръкна в пълнежа от стиропор и извади красива кукла, облечена в изискана рокля.
Бетани изписка и протегна ръце.
— За мене е!
— Боже мой — прошепна Хедър, приближавайки се по-близо.
Иън изкара няколко найлонови торбички, всяка от които съдържаше нов възхитителен тоалет за куклата.