— Оу, личи си, че моден дизайнер ги е избирал. Много модерни.
— Обожавам я!
Бетани се завъртя радостно, прегръщайки куклата.
Хедър се обърна към Фиделия.
— Не можем да задържим тези неща.
Възрастната жена изсумтя.
— Само се опитай да ги изкопчиш от дъщеря си.
Младата жена трепна.
— Доста е подъл и манипулативен.
— Бих казала, че е умен и щедър — измърмори Фиделия. — Но пък какво ли разбирам аз?
Иън изпразни първата кутия и намери няколко книжки с картинки. Хедър въздъхна. Жан-Люк щеше да бъде прекрасен баща, ако не беше чудовище. Внезапно си спомни, че Роман има син. Ами ако и Жан-Люк използваше същата процедура? Можеше ли действително да стане баща?
— Готово.
Фил внесе последните две кутии вътре, след което затвори и заключи вратата.
През това време Иън беше отворил втората пратка. Съдържаше античен комплект от ръчно изрисувани таро карти.
Фиделия ги притисна към гърдите си и погледна към Хедър.
— Ти си луда, ако го изпуснеш.
Младата жена й се намръщи.
— Не мога да бъда купена.
Иън отвори третата кутия и извади нещо, което беше изработено от богата черна тафта. Той го подаде на Хедър.
Беше черна коктейлна рокля и то точно нейния размер. Жан-Люк вероятно се опитваше да замести онази, която бе скъсал миналия петък. Тя се възхити на класическия стил и превъзходната майсторска изработка. Сигурно струваше малко състояние.
— Не можеш да бъдеш купена, а? — попита Фиделия иронично.
— Не. — Хедър постави роклята обратно в кутията. — Ще я върна.
Иън бръкна в четвъртата кутия, след което бързо я затвори. Леко изчервяване се появи на младежкото му лице и той бутна пакета към Хедър.
— Това е за теб.
— Какво получи, мамо?
Бетани танцуваше наоколо, размахвайки куклата си във въздуха.
Хедър извади нещо червено и дантелено. Сутиен. Натъпка го обратно в кутията.
— Нищо. Просто дрехи.
— О!
Бетани се извърна разочарована.
— Нека да видя.
Фиделия се приближи.
Хедър бръкна в кутията и извади друг от подаръците — черни дантелени бикини. Бързо ги напъха обратно.
Старата жена се засмя.
— Този Жан-Люк. Палавник е.
Хедър поклати глава. Поръчал е тези неща в неделя вечер? През цялото време ли е планирал да я прелъсти? Издърпа среднощно синя сатенена нощница, поръбена с дантела. Да, явно точно това е било в ума му.
— Ммм, muy romantico — прошепна Фиделия.
Младата жена затвори кутията, усещайки как се изчервява. Дори Иън и Фил имаха засрамен вид. И двамата изучаваха една сянка върху стената.
— Няма да задържа тези неща — заяви и събра двете си кутии спретнато една върху друга. — Отказвам да му бъда задължена.
Фиделия поклати глава.
— Не ме интересува какво казваш. Няма да върна новите си карти.
Всички продължиха към студиото. Пердетата бяха дръпнати върху френските врати по протежението на задната стена. Мебелите от кухнята бяха подредени в предния ъгъл далеч от шевната машина на Хедър. Можеше да шие цял ден, без да пречи на Фиделия да гледа телевизия.
Сутринта премина без други проблеми. Обядът се оказа малко зловещ, когато Иън влезе в кухнята, отпивайки нещо червено от една чаша.
Алберто се присъедини към тях малко по-късно.
— Имаш ли някаква идея къде е Саша? Не дойде на срещата ни.
Хедър сви рамене.
— На някакво спа в Сан Антонио.
— Обадих се там, но вече си беше тръгнала.
— О! — Хедър отхапа от сандвича си с пуешко, докато обмисляше. — Майка й живее наблизо. Саша може да й е отишла на гости.
Или може би избягваше Алберто.
Той се намръщи на сандвича си.
— Предполагам.
— Сигурна съм, че ще се върне навреме за благотворителното шоу — каза Хедър. — В никакъв случай не би го пропуснала.
Алберто кимна.
— Това ми напомня, че трябва да сложим подиум в изложената зала. Познаваш ли някой местен дърводелец?
Фил поклати глава.
— Не искаме някакви непознати работници да идват тук.
— Имам идея. — Хедър занесе чинията си в мивката. — Гимназията, в която преподавам, миналата година представи мюзикъл, за който построиха подиум на мястото на оркестъра. Мога да проверя дали все още го пазят.
— Добре — отвърна облекчено Алберто. — Виж дали могат да го донесат тук. Ще поработя върху списъка с поканите.