Една двойка освободи масата си на две крачки от тях и Харди поведе Селин към нея. Сервитьорът се появи и той си поръча газирана вода. Можеше да усети топлината на бедрата й там, където се допираха до неговите.
— Винаги ли си сама? — попита я Харди. — Всеки път, когато те видя, си сама.
— Грешиш. Всеки път, когато ме видиш, съм с теб — тя се отдръпна от него. — Защо искаш да знаеш? Ти си женен.
— Да, женен съм — отвърна той. — Просто се чудех.
Тя го прие.
— Не се чуди. Това има ли нещо общо с баща ми?
Той опита, но не успя да намери някаква връзка.
— Не, мисля, че няма.
Селин се пресегна към портокаловия си сок, отпи и притисна чашата с две ръце в скута си.
— И аз бях омъжена, веднъж. Бях на двайсет и една, минавах през една от бунтарските си фази. Той беше музикант, добре свиреше. После издаде няколко албума. Хеви метъл, който сега наистина мразя. Мисля, че и тогава никак не ми харесваше, знам, че и на татко също.
— Баща ти разбираше ли се с него?
Тя се разсмя.
— Не. Татко го мразеше до мозъка на костите си.
— Затова ли се разделихте?
— Не, всъщност не. Беше скапаняк, предполагам, че съм го знаела през цялото време, но татко бе наел хора да го следят, докато беше на турне и се оказа, че изобщо не се държал като женен мъж. Така че — продължи тя, като присви рамене — анулирахме брака. Това е стара история, но ме отврати от мъжете за доста време. Плюс това, че бях богата. Знаеш ли, трудно е да намериш хора, на които да имаш доверие. Мъжете се опитват да те свалят, първо заради външността ти, после, ако открият, че имаш пари…
Газираната вода на Харди пристигна. Той я вдигна и се загледа през прозореца. Навън като че ли бе престанало да се смрачава.
— За какво си мислиш? — попита тя.
— Не знам точно. Че не е само свалянето по такива места. Искам да кажа, не си ли срещала някой в обикновения живот?
Селин поклати глава.
— Понякога, за малко. Но в обикновения ми живот винаги беше татко.
— Мисля, че оттук започнаха проблемите ни миналия път.
Тя се пресегна и отново го хвана за ръката.
— Няма да се караме повече. Не мога да обясня на другите как стояха нещата между мен и татко. Нормално беше да правим всичко заедно.
— Но той явно е имал личен живот, искам да кажа приятелки, а на теб, както изглежда, не ти е било позволено. Как може това да бъде честно? Как може да се живее така?
— Не знам как да го кажа или да го обясня, но беше нормално. Когато правиш нещата с татко, се чувстваш по определен начин. Попитай Кен.
— Не може да е същото. Той е женен, има си личен живот.
Тя го стисна по-силно за ръката.
— Аз си имам личен живот, Дизмъс, не се тревожи за мен.
— Мисля, че се тревожа — отвърна той. — Не знам защо, но наистина се тревожа.
— Знам — тя го пусна и прокара дланта си нагоре-надолу по бедрото му. — Вие сте много добър човек, г-н Харди. Иска ми се…
Не довърши онова, което беше тръгнала да казва. Нямаше нужда да го прави.
Те така и не стигнаха до споменаване на името на Мей Шин.
Харди се прибра у дома точно в седем. Ребека си беше легнала и спеше, една от постоянните им детегледачки беше във всекидневната и си говореше с Франи, а самата Франи беше облечена и готова за излизане.
Забави се вкъщи по-малко от пет минути. Искаше да надникне в стаята на Век и да нахрани рибите. Толкова.
Запътиха се към колата, паркирана на две пресечки надолу по „Клемънт“, хванати за ръце.
— Още ли сме скарани? — попита той.
— Не съм се карала с теб.
— Нито пък си се превъзнасяла по мен.
— Не бях съгласна с теб. Още не съм съгласна. Смятам, че работата ти отнема прекалено много от времето, и е заплаха за нас двамата и нашето семейство, не ми харесва да не ми казваш, какво правиш и къде ходиш.
— Трябва да се научиш да говориш открито, Франи. Да се изразяваш малко по-ясно.
— Не е смешно.
Изминаха останалата половин пресечка, без да си говорят.
— Значи, щом не можеш да го изкараш на шега, няма да ми кажеш нищо? — попита тя.
— Ще ти кажа.
Последният кавалер — отвори й вратата, после заобиколи от другата страна. Слънцето най-после бе залязло. Вдигна покрива на самурая, беше топло, въпреки че имаше полъх от океана.
— Кога?
— Кога какво?
— Кога ще кажеш нещо?
Харди се извърна назад. Поверителността явно не означаваше кой знае колко за Анди Фаулър. След като Джейн знаеше, тогава със сигурност и Чък Чък Бо-Бък беше посветен вече. А Харди никога не бе обещавал на Анди, че ще го запази в тайна. Беше го обещал единствено на себе си.
Беше го обещал единствено на себе си. Хареса му как звучеше.