Шестетажните жилищни сгради от двете страни препречваха гледката и нагоре и надолу по улицата, така че Селин Неш се появи без всякакво предупреждение от външната страна на дървената му ограда — избелели джинси, сандали, пурпурна на цвят копринена блуза.
Можеше да се очаква, че ще се случи — вероятно трябваше да й се обади или на Фарис, или най-малкото на Глицки, за да им съобщи за уволнението си. Идваше да му поднесе съболезнованията си, да попита какво се е случило, да разбере кой сега ще поеме делото? Откъде беше намерила адреса му?
Той се изправи, като реши, че ще промени телефонния си номер и няма да го включва в телефонния указател. Ще откаже адреса му да бъде публикуван в новия. Трябваше да го направи — осъзна той, — още когато беше назначен повторно в областната прокуратура миналия февруари, но покрай новата женитба, новата работа, новото бебе, останалото му бе убягнало.
Той се отдалечи на няколко крачки от верандата. Селин го видя и замръзна на място.
Приближи се към нея и видя, че лицето й беше сковано. Нещо друго ли се бе случило? Тя стоеше като закована, в шок.
— Селин, добре ли си?
Той направи още няколко крачки към нея, като спря точно пред портата. Последва продължително мълчание. Тя го гледаше с поглед, в който се съчетаваха едновременно ужас и неверие.
Харди чу външната врата да се отваря, чу Франи да го вика:
— Диз?
Очите на Селин се отправиха зад него, към Франи, бързо се върнаха обратно, първоначално сякаш с надежда, после почти обезумели от паника.
— Съжалявам — каза тя, като започна да отстъпва назад. — Съжалявам. Това беше грешка.
— Селин, какво има?
Тя поклати глава, докато го оглеждаше от главата до петите. Всичко между тях двамата бе било прекалено лично. Сега, когато виждаше къщата и жена му, тя не можеше да пренебрегне реалността. Не само, че беше добър човек, той си имаше живот, в който тя не се вместваше. Продължаваше да отстъпва назад, после спря и явно възвърна част от самообладанието си.
— Съжалявам, Дизмъс. Не знам какво съм си мислела.
— Няма нищо. Какво има?
Тя поклати глава.
— Нищо. Беше грешка — тя отново заотстъпва, обърна се. Вдигна ръка, свенливо махна и се отдалечи.
— Коя беше тази? — Франи беше до него, пъхнала ръка в неговата.
— Селин Неш. Дъщерята на Оуен Неш.
— Господи, много е красива, нали?
Харди я притисна по-силно към себе си.
— Ти си по-красива.
Тя го побутна с бедро.
— Какво искаше?
Той повдигна рамене.
— Не знам. Може би е научила, че съм уволнен.
Качваше се в колата си, паркирана надолу по улицата. И двамата я наблюдаваха.
— Защо не остана?
— Доста е неуравновесена след загубата на баща си — връщаха се обратно към верандата. Разказа на Франи за избухването на Селин преди няколко дни, за промяната в настроенията й. Пропусна да спомене за срещата след работно време в „Силни тела“.
— Знам, след Еди и аз бях превъртяла.
Харди я притисна още по-силно през кръста.
— Беше си съвсем нормална — заяви той. — Тя не се справя толкова добре.
— Не трябва да бъдеш прекалено суров към нея.
Харди целуна жена си.
— Няма да бъда никакъв към нея. Уволнен съм, забрави ли? Всичко това свърши.
Част четвърта
38
Харди наистина заведе Франи и Ребека на Хаваите, където останаха две седмици.
В Сан Франциско случаят Оуен Неш беше свален от първа страница. През август и септември нямаше никакви видими признаци на раздвижване, въпреки че Питър Струлър (не Ейб Глицки) се беше заел със случая, който Елизабет Пулиъс не искаше да обяви за приключен; полицията и Ейб се бяха насочили към други, по належащи престъпления.
Вече бяха изминали повече от три месеца, откакто Харди бе уволнен и Струлър и Пулиъс бяха сглобили делото си. Когато най-накрая се раздвижиха, направиха го много бързо.
Окончателното обвинение беше прокарано през върховните съдебни заседатели сутринта във вторник, 13 октомври. Съдията от Върховния съд прочете обвинението и постанови, че заповедта за арестуване няма да включва гаранция. Колкото и необичайно да беше, самата заповед бе донесена лично от самия областен прокурор, Кристофър Лок, придружен от помощник областния прокурор Елизабет Пулиъс и шефа на полицията Дан Ригби и бе връчена на лейтенант Франк Батист от отдел „Убийства“ в 11:45 сутринта. Когато я прочете, Батист си глътна езика.