— Не виждам какво може да ти попречи това, Дейвид. Мей и аз нямаме нищо общо.
— Добре. Другото е нашето тайно споразумение…
— Тайно споразумение ли?
— Така си беше, Анди, толкова дяволски близо до измама, че все още сънувам кошмари. Вярвам, че разбираш.
— Нямаше абсолютно нищо незаконно в отношенията ни, и ти го знаеш.
— Добре, може и така да е, малко ми е трудно да си представя, как двамата с теб на подсъдимата скамейка бихме получили справедливо отношение от страна на съдията.
— Ще подадем иск за преместване.
Фримън се облегна назад в креслото си и отхапа от сандвича. Отново не беше съгласен с Анди. Преместване на процеса се искаше, когато се смяташе, че няма да бъдеш съден справедливо на дадено място, поради предварително разгласяване по медиите, или друга изключителна публичност на предполагаемите факти по делото. Като се приемаше, че можеш да срещнеш предубеденост от страна на съдебните заседатели, а не на съдията.
Онова, което Фаулър пренебрегваше, и което Фримън знаеше със сигурност, бе, че нямаше съдия в щата, вероятно и в страната, който да не бе научил какво е направил, и който да не беше предубеден към него заради стореното. Той бе тазгодишният Бенедикт Арнълд в правните среди.
Всеки съдия от познатите на Фримън, а той познаваше повечето, щеше да бъде доста по-строг по отношение на един от своите — по отношение на един Анди Фаулър, — отколкото към останалите мерзавци, дори и прегрешението да бе едно и също. Анди Фаулър беше, според официалното им становище, осквернил колективното им тяло и Дейвид Фримън го знаеше. Щеше да е истинско чудо, ако някъде Фаулър изобщо можеше да бъде съден безпристрастно, а с Фримън, неговия съконспиратор, шансовете още повече намаляваха.
— Преместването на процеса е идея, Анди. Но аз наистина трябва да помисля.
— Междувременно, Дейвид, какво би ми препоръчал? — Фримън беше изненадан да долови гневна нотка в гласа на съдията. Тук нямаше нищо лично и Фаулър трябваше да го знае.
— Бих могъл да ти препоръчам временно представляващ адвокат, Анди. Няколко, всъщност. На колко е определена гаранцията?
Фаулър отсече:
— На заповедта няма гаранция. Искат да са сигурни, че ще присъствам на предявяването на обвинението. Виж, Дейвид, двете ми минути са на привършване, а имам нужда някой да ме представлява.
— Ще видя какво мога да направя.
Фримън затвори слушалката и лапна последната хапка от сандвича си. Сигурно имаше нещо във въздуха на Сан Франциско. Луканка, наденица, хляб, замесен с квас. Всяка храна, която постоеше и ферментираше, поемаше от него някаква есенция, която подобряваше вкуса.
Той вдигна краката си, докато дъвчеше. Представи си, че гаранцията на Фаулър ще бъде най-малкото един милион, ако изобщо му предоставеха такава. Можеше да се подпише с две ръце, че трима от шестимата съдии от Върховния съд биха оставили съдията да гние в затвора, само за да изразят възмущението си от постъпката му. И всичко това щеше да бъде безпристрастно, непредубедено, в рамките на прерогативите им.
Узаконена дребнавост. Напълно законна. Законът можеше да бъде тълкуван всякак.
39
Джейн Фаулър влезе в „Литъл Шамрок“ и се отправи навътре към мишените за стрелички, където Дизмъс Харди играеше на пари. Тя го остави да довърши серията си, да се извърне и да я види. Не се бяха чували от три месеца, след като му бе вдигнала скандал затова, че принудил баща й да се оттегли: Той не беше отговорил на позвъняванията й — всичко четири на брой, по едно на всеки три седмици.
След като видя баща си да бъде извеждан с белезници от кабинета му — такава беше процедурата, — изобщо престана да й пука какво ще си помисли, трябваше да го види, така че се бе отбила до дома му. Франи, явно отново бременна, беше с още шест деца и няколко други жени. Да не би да бяха отворили детска ясла или какво? Не, това била групичката им — младите майки си помагали. Нещо я прободе. В живота на Джейн през няколкото месеца, когато двамата с Харди бяха станали родители, нямаше нищо такова.
Франи, както винаги, беше любезна и й каза къде може да намери Дизмъс, който винаги излизал от къщи във вторник следобед. Обясни й, че Дизмъс се справял с едно или най-много две деца. Но когато бройката нараснела на четири, плюс майките, достигал до границата на издръжливостта си и му се искало да изчезне. Без съмнение играел на стрелички в „Литъл Шамрок“. Да го потърсела там.