— Не можем да позволим това да се случи, не трябва да оставаш тук. Дизмъс ще направи нещо.
Харди кимна.
— Бих могъл да опитам, Анди.
— Защо? Какво би могъл да опиташ?
— Не знам, вкарах двама ни с Джейн, нали? Бих могъл да опитам да те сваля по стълбите и да те изкарам през вратата.
Баща й придърпа гащеризона си.
— Не смяташ ли, че облеклото ми е малко подозрително?
— По дяволите — намеси се Джейн. — Вие двамата няма ли да престанете?
— Права си. Ще трябва да измисля нещо друго.
Съдията стана сериозен.
— Наистина ли ще направиш нещо? Защо?
Харди сви рамене.
— Докато не се появи някое от чудесата на Фримън. Поне ще има кой да те представлява. Мога да се откажа, щом си избереш някого — Харди се изправи на стола си. — Да не споменаваме пък, че нямам нищо против да фрасна по мутрите няколко души тук — доста съм им насъбрал.
— Ще успееш ли да го измъкнеш до довечера, Дизмъс? Под гаранция или нещо друго? — Джейн погледна към баща си. — Не можеш да изкараш тук нощта.
Фаулър се пресегна и я потупа по ръката.
— Всичко е наред, скъпа. Прекарах една нощ в затвора веднъж преди — доброволно, признавам — и не беше чак толкова зле. Исках да разбера на какво подлагаме хората. Престоят може да се окаже малко по-дълъг, отколкото тогава, ако ми бъде отказана гаранция.
— Не могат да постъпят така!
Баща й и Харди си размениха погледи. Пазачът пред вратата почука.
— Ще се обадя на Фримън, за да му кажа — заяви Харди. — И ще дойда утре. Сигурен ли си, че искаш аз да те представлявам, макар и временно?
Анди изглежда за пръв път наистина се замисли над предложението.
— Може би дори повече от това.
— Защо, Анди?
Съдията огледа мъничкото помещение, после дъщеря си, сякаш търсеше потвърждение на нещо. Знаеше, че прекалено лесно бе отписал Харди, когато си беше помисли, че е измамил доверието му.
Имаше грешка. Познаваше Харди и той не беше от хората, които биеха барабана, особено пък за него. Харди не бе измамил доверието му и не се бе отказал.
— Познатото зло е по-малко зло — отвърна той, като се усмихна.
40
Раздели се с Джейн на четвъртия етаж. Слезе от асансьора, запъти се надолу по коридора и се отби в отдел „Убийства“. Ако Глицки беше там, можеха да се отбият в „Лу“, както в добрите стари времена. Но него го нямаше. Харди се бе навел над бюрото му и му пишеше бележка, когато чу токчета по плочите и вдигна глава.
Пулиъс спря на вратата.
— Здравей, Бетс — поздрави я Харди. — Имаш ли някакви… вълнуващи дела?
Усмивката й беше ледена.
— Как си, Дизмъс?
— Страхотно — отвърна той. — Пиша мемоарите си.
Тя не реагира. Очите й претърсиха отворената стая в дъното.
— Някой виждал ли е Лание? — попита тя. Едно от момчетата каза, че мислело, че е слязъл да пие кафе с един от свидетелите. Пулиъс се обърна отново към Харди.
— Е, грижи се за себе си.
Понечи да си тръгне, но Харди я спря.
— Чух, че съдия Фаулър е бил арестуван.
Тя спря.
— Новините се разнасят бързо.
— Племенни барабани. Ние сме нещо като семейство.
— О, да, точно така.
— Наистина ли мислиш, че е убил Оуен Неш?
— Върховните съдебни заседатели сметнаха, че има достатъчно доказателства за предявяването на обвинение.
Харди кръстоса ръце и се облегна на бюрото на Глицки.
— Научих от съвсем достоверно място, че ако прокурорът поискал, върховните заседатели щели да предявят обвинение и към сандвич с шунка.
Пулиъс кимна.
— Е, радвам се, че си поговорихме.
Харди я настигна по коридора. Подхвана съвсем непринудено:
— Предполагам, че има някакви нови доказателства, а?
Пулиъс спря.
— Ти ли представляваш Фаулър?
— Аз съм просто един любопитен гражданин, който се чуди с какво ново сте се сдобили след Шин.
— С достатъчно. Сигурна съм, че ще бъде публикувано във вестниците.
Тя пое отново надолу.
Харди откри, че се е сраснал с пода с корените на яростта. Беше го завладяла изведнъж. Стомахът му се бе обърнал и той чуваше как кръвта пулсира в ушите му.
Не го прави, каза си. Не казвай нищо повече. Не я гони по коридорите. Нищо няма да постигнеш с това.
Той наблюдаваше как елегантната й фигура изчезва зад ъгъла при фоайето с асансьорите. Къде беше отишъл въздухът? Чувстваше се така, сякаш бе престанал да диша, напълни с усилие дробовете си. Трябваше да удари едно.
Или четири. Или пет.
Отгоре на трите „Гинес“, които беше изпил, преди идването на Джейн в „Шамрок“. Изпи първите няколко ирландски уискита в „Лу“, но после започнаха да се появяват разни познати физиономии. Хора, които го познаваха, които искаха да разберат как е, с какво се занимава, как я кара.