Въпреки, че налице беше определено необичайния, ако не и безпрецедентен характер на разследването. Каквото и да бе станало след освобождаването на Мей Шин, явно бе станало през главата на полицията.
Глицки щеше да каже на Харди, ако бяха открили нещо уличаващо Анди, ако не заради друго, то поне поради проявения от него интерес. А не биха заменили един опитен следовател като Ейб с някой друг от отдела, без да го уведомят.
Ейб все още водеше полицейското разследване и не бе открил нищо, но въпреки това, по някакъв начин се бяха намерили достатъчно нови доказателства за пред върховните съдебни заседатели. Е, откъде бяха дошли? Какво бяха — които и да бяха тези „те“ — открили или скалъпили?
Тътенът от движението по надлеза отекваше над главата му. Бутна седалката си назад и изстена, когато натъртените му ребра се опитаха да се наместят. Затвори очи за миг.
И без това какво толкова правеше, по дяволите?
Снощните събития, ако имаше кой да чуе, трябваше да му говорят нещо.
Добре, беше уволнен. Хубаво, никой не се нуждаеше от услугите му. Да, наистина си го бе изкарал на Франи. Също така доста низко се беше възползвал от Селин в сауната.
Селин.
Ако собственото му любопитство и липсата на доказателства бяха две точки в полза на поемането защитата на Анди, то тогава Селин — сама по себе си — беше пък две против. Ако продължи, ще се наложи да се вижда с нея, да се вижда доста често и сега той ще бъде от другата страна. Ще защитава убиеца на баща й. Заподозреният в убийство, Дизмъс, запомни го.
Разликата щеше ли да има значение за нея? Вероятно не. Той се опита да си я представи, как седи зад гърба му в залата, докато се опитва да представлява защитата. Доколко щеше да се справи при подобни обстоятелства?
Но пък Пулиъс. И Лок и Драйсдейл. Скалъпеното обвинение, заради което го бяха уволнили, станало причина за личната му деградация. Несправедливостта, извършена спрямо него, сметките за уреждане. Ако отървеше Анди, щеше да им даде да разберат и нима отмъщението нямаше да е сладко?
Харди си помисли, че в крайна сметка можеше и да победи Пулиъс. Някак си й беше влязъл под кожата — нямаше друго обяснение за отправеното днес предизвикателство. Можеше да продължи в същия дух, да я остави да излее гнева си, или каквото там беше, да позволи на съдебните заседатели да го видят. Да ги накара да го видят. А ако изгубеше самообладанието си, какво оставаше за аргументите й?
Можеше да я победи.
Усмихваше се сам, но как болеше само. Е, и какво? Какво ново имаше? Преодоляваш огорчението си и ти минава. Така ставаше.
Фаулър седеше срещу него на масата в „А“ помещението за посетители.
— В общи линии достигнах до заключението, че ти си най-сполучливото ми попадение, Диз.
— И кога го реши?
— Когато видях подредените един до друг лешояди на местата за съдебните заседатели. Виждал съм ги всичките как работят, Диз, и никой от тях не може да се сравнява с Дейвид Фримън.
— Още по-малко пък аз. Дори и гаранция не можах да ти издействам.
Фаулър направи опит да се усмихне.
— Мисля, че и Ейбрахам Линкълн не би могъл да ми издейства гаранция. Но ти добре се оправи с Пулиъс. А и успя да влезеш тук снощи, и то с Джейн. Това беше доста впечатляващо.
— Чиста проба късмет.
— Късметът е по-важен от акъла. Освен това човек сам си определя късмета.
Харди внимателно опипа превръзката на главата си.
— Обикновено го казват щастливците, нали? Не им вярвам.
— Смяташ ме за щастливец ли?
— Бих казал, че доста си постигнал.
Лицето му почервеня.
— На шейсет и две съм, репутацията ми е съсипана, жената, която обичам, не желае да ме види…
— Нека да поговорим за жената, която обичаш.
— Означава ли това, че си с мен?
Харди поклати глава.
— Не знам, Анди. Не знам с какво разполагат. Не знам как ще се произнесе Браун върху участието ми.
Фаулър махна с ръка.
— Подай си адвокатското досие още преди да видиш с какво разполага Пулиъс. Устната ти аргументация беше достатъчно убедителна. Имам правото да си избера адвокат. Лок може да си говори всичко, но аз лично не виждам никакъв конфликт. Мисля, че и Браун няма да види. Не си бил обществен обвинител на Мей, нали?
Всеки път, когато го чуеше, се радваше все повече и повече.
— Със сигурност не.
— Тогава го забрави. Напиши си досието. Дай сега да поговорим за защитата.
Но преди това, Анди искаше да обсъдят финансовата страна на нещата. Въпрос, за който Харди — нещо, което най-малко можеше да се очаква от един адвокат — изобщо не се бе замислял. След като му се скара за това, Анди предложи договор за двайсет и пет хиляди срещу такса от сто и петдесет долара на час за подготовка и по хиляда и петстотин на ден, докато трае процесът, което, обясни той, представлявало известна отбивка от почасовата такса, тъй като десет часа на ден щяло да бъде минимумът.