— Не се ли състои работата ти именно в това, Ейб? В тичане?
— Ще трябва да отделям от свободното си време.
— Както и да е — отвърна Харди. — Просто имам предчувствието, че ще открия необърнати камъни. Лок иска да пипне Фаулър. Когато това се разбере, хората могат да започнат да си мислят, че вижда, неща, които ги няма.
— Няма никакви следи, Диз. Прегледах.
— Ами ако намеря някакви? Ами ако тези обаждания се окажат нещо важно?
— Ами ако, ами ако.
— Твоя работа — отвърна Харди.
Беше един и половина и Харди вече бе прочел по-голямата част от документацията по делото. Намираше се в „Б“ стаята за разпити, огледален образ на „А“. Фаулър влезе, оптимистично настроен. Веднага щом пазачът излезе, той протегна ръка.
— Поздравления. Добре дошъл, адвокате.
Харди не стисна ръката му, а подкара направо.
— Анди, не мога да те представлявам, ако ще ме лъжеш.
— За какво говориш?
— Говоря за събраните доказателства, от които съм прегледал две трети.
Еуфорията от първата му победа се беше изпарила веднага, след като бе взел своя екземпляр от документацията по делото от регистратурата на прокуратурата. Свали го долу. Седна на една пейка в коридора и веднага бе заинтригуван от показанията пред върховните съдебни заседатели на свидетел на обвинението, на име Емет Търкъл — името му се наби в очи, защото никога преди не го беше чувал.
„Говори Питър Струлър, номер на значката 1134, следовател от областната прокуратура на Сан Франциско. Датата е 13 юли 1992 г. 2:40 следобед. Делото не е заведено под номер. Разпитвам един господин, потвърдил самоличността си като Емет Търкъл, жител на щата Ню Йорк, със служебен адрес: 340W, улица 28-а, Манхатън.
В: Г-н Търкъл, с какво се занимавате?
О: Частен детектив съм.
В: В качеството си на частен детектив имали ли сте случай да работите за човек на име Андрю Брайън Фаулър?
О: Да. Г-н Фаулър е съдия в Сан Франциско.
В: И ви е наемал?
О: Точно така.
В: За какво?
О: Ами, съдията беше разстроен, защото една жена, с която излизал, Мей Шин, престанала да се вижда с него. Искаше да разбере защо.
В: Тя не му ли е казала защо?
О: Да, не се изразих точно. Казала му била, че се среща с някой друг. Съдията искаше да разбере с кого.
В: С кого се е виждала тогава?
О: Да.
В: Не му ли е била казала кой е?
О: Не. Казала, че се вижда с друг и че те — тя и Фаулър — трябвало да скъсат. Това бяха думите му, да скъсат. Подчертавам го, защото взаимоотношенията не бяха съвсем типични.
В: В какъв смисъл?
О: Ами, не казваш, че скъсваш с някого, ако ти е плащал.
В: Съдията е плащал на г-ца Мей Шин ли?
О: Доколкото разбрах, да.
В: За секс услуги?
О: Секс, компания, каквото и да е било там. Беше негова любовница.
В: И какво открихте?
О: Открих, че мъжът бе Оуен Неш.
В: И какво направихте с разкритието си?
О: Уведомих клиента си, съдия Фаулър.
В: Кога беше това?
О: О, средата на март, там някъде. Мога да ви дам точната дата.
В: Няма значение. Може би по-нататък. Имам още един въпрос. Не сметнахте ли, че е доста необичайно някой от Калифорния да дойде при вас в Ню Йорк и да ви предложи работа тук?
О: Не съвсем. Случва се, когато искаш нещата да останат в тайна. Познавах съдията покрай работата, която съм вършил за други клиенти преди години. Свидетелствал съм в неговата зала на няколко пъти. Така че той знаеше как да ме намери. А и не искаше никой в града — в Сан Франциско — дори и частен детектив, да разбере за връзката му с Шин. Предполагам, смятал е, че на това няма да се погледне с добри очи. Така че дойде при мен.“
Фаулър кръстоса ръце пред себе си на масата. Изражението му беше сериозно.
— Как са открили Търкъл?
— Не знам, Анди, но не там е проблемът. Ако ще те представлявам, трябва да ми кажеш всичко. Как ще ми обясниш това?
След представения разпит на Търкъл, в папката имаше няколко извадени на ксерокс страници от настолния календар на Фаулър. На страницата за втори март беше написано името Оуен Неш, оградено в кръгче и подчертано. На шестнайсети май, имаше бележка, която гласеше: „О. Н. — довечера. «Елоиз».“
— Мислех, че не познаваш Оуен Неш — тонът на Харди подхождаше повече на прокурор. Ако Фаулър беше виновен и се опитваше да го прикрие, не искаше да има нищо общо с това.
— Казах, че никога не съм се срещал с него, Диз. Знам кой е.
Харди се изправи, отиде до прозореца, погледна навън към високите облаци и поклати глава.
— Не е вярно, Анди. Каза, че си разбрал, че Оуен се е виждал с Мей, чак след като бил убит.
Съдията не изглеждаше прекалено развълнуван.
— Така ли? Не си спомням.