Выбрать главу

Фелис извадила пистолета си, минала зад тезгяха, конфискувала сандвича за лабораторен анализ и сгащила Хесус Самоса на местопрестъплението.

Сега този обвиняем, помисли си Харди — това момче, все повече загазваше. Харди се почуди за миг, дали да не изиска тест за СПИН — ако се окажеше позитивен, можеха да го обвинят в опит за предумишлено убийство. Въпреки че, като се позамислеше, това вероятно би било малко прекалено, макар че една Елизабет Пулиъс вероятно не би се подвоумила.

Както стояха нещата, държаха Хесус с няколко телесни повреди, кражба на аларми, дребно хулиганство, нецензурен език и оказване на съпротива при арест. Максималното наказание, ако му лепнеше всичко беше четирийсет и пет дни в щатския затвор и глоба на стойност 3115 долара.

Ако на защитата й се искаше да се пазари, Харди реши, че може да се държи спортсменски и да намали глобите до кръгло три хиляди.

След като разговаря с Кен Фарис, Харди извади жълтия си бележник от най-горното чекмедже и си записа всичко, което можа да си спомни, свързано с Оуен Неш. Отне му почти двайсет минути, напълни цели две страници.

След това се обади на Арт Драйсдейл вкъщи, за да го увери, че няма пръст в предоставената на Джеф Елиът информация, използвана в материала на „Кроникъл“.

— Но между нас казано, Арт, кокалите ми подсказват, че жертвата е Оуен Неш. И ако Мей Шин е все още жива, може би пред нас лежи моето дело за убийство.

Още веднъж Драйсдейл посъветва Харди да поохлади страстите и да изчака до приключването на полицейското разследване. Харди отвърна, че естествено, точно така щял да постъпи.

Набра Джейн, но нея я нямаше вкъщи — или беше излязла на работа рано или бе прекарала нощта някъде другаде. Е, Харди нямаше как да разбере, а и без това не беше негова работа. Щеше да остави съобщение.

Утринната светлина в кантората на Харди в Съдебната палата беше особено ласкава към Елизабет Пулиъс. Елизабет бе облечена със синя кожена минипола — по-дълга с около два сантиметра, за да е все пак професионално издържана, ако терминът се прилагаше свободно — и ушита по поръчка синкаво зеленикава мъжка риза, направена да изглежда не чак толкова консервативна с разкопчаните три копчета най-отгоре. Голям колкото зърно грозде рубин на тъничка златна верижка висеше там, където започваше цепката на гърдите й. Кестенявата й коса беше хлабаво прихваната отзад на тила й. Тя престорено скромно почука на вратата на Харди.

— Добра работа — заяви.

Той я покани да влезе и Пулиъс затвори вратата зад себе си.

— Кое?

Тя намести задника си на ъгълчето на бюрото на Харди и се плъзна назад, така че да може да седне с кръстосани крака, разкривайки и разкривайки. Харди бутна стола си назад, почти до прозореца, вдигна крака на бюрото, кръстоса ръце зад главата си и се облегна на стъклото.

— Кое? — повтори той.

— Онова с „Кроникъл“. Поддържа интереса.

— И да вярваш, и да не вярваш, не бях аз — но всъщност си даде сметка, че именно той бе натоварил Елиът с мисията, която го бе отвела до отдел „Изчезнали“. — Или поне не съвсем.

Тя махна с ръка.

— Е, няма значение, важното е, че продължава да е горещо. Кой го е убил?

Харди отдели няколко минути на Оуен Неш, Фарис, Мей Шин, връзката със „Силикон Вали“.

— Въпреки че в заключение трябва да се каже, че все още не разполагаме с идентифицирана жертва, така че сме в задънена улица. Мисля, че се нуждаем от труп.

— Е — тя се наведе към Харди, с длани опрени върху бюрото му, рубинът се полюшваше извън отвора на ризата й, — не е задължително. Спомняш ли си делото „Билионер Бойс Клъб“ в Ел Ей? Там така и не успяха изобщо да намерят тяло. А ти разполагаш с част от трупа. Намери някой добър патолог…

Харди се разсмя.

— Ей! Не мисля, че сме стигнали чак дотам. Ами пръстенът?

Пулиъс повдигна рамене и милостиво се изправи.

— Пръстенът е подробност. Може приятелят му Фарис да греши или пък да лъже. Може Неш да го е слагал само на яхтата. Кой знае?

Харди си свали краката и стана.

— Точно така. Ако никой не знае…

Тя поклати глава.

— Дизмъс, прекалено хубаво е. Трябва да ги сграбчиш, когато се появят такива, което, повярвай ми, не се случва никак често. Мегабогата жертва, корпоративна интрига, пресата вече я е надушила. С това може да се направи кариера.

Харди остана безразличен, посочи към купчината с папки.