Когато се върнаха посред нощ, Харди бе прекалено капнал, за да отговори на позвъняванията на Арт Драйсдейл или Ейб Глицки.
Но в неделя сутринта не беше. Арт му се накара хубавичко и бе заинтригуван да научи от Глицки, който вчера бе ходил на работа, че Том Уодъл, нощният пазач от яхтклуба е видял Мей да си тръгва оттам в четвъртък вечерта.
— Вероятно се е върнала, когато е осъзнала, че е забравила пистолета.
— Имала ли е ключ?
— Точно там е проблемът. Явно не е могла да се качи. Уодъл щял да отиде да й помогне, когато свършел, с каквото правел в момента, но нея вече я нямало. Може би именно тогава е решила да си купи билета за Япония. По време съвпада.
Харди си спомни, че когато за пръв път се качи на „Елоиз“, кабината беше оставена отключена. Мей, разбирайки това, вероятно е решила, че би могла просто да се промъкне, да вземе пистолета и да изчезне и няма да остане нищо, което да я свързва с убийството.
— Има и още нещо, може да не се окаже важно, да е само шега, но може и заради него да е станало всичко — Харди чакаше. — Издействах заповед за обиск на куфарите й и открихме нещо, което прилича на собственоръчно написано от Оуен Неш завещание, с което й оставя два милиона долара.
— Истинско ли е?
— Не знаем, ще вземем извадка с почерка на Неш. Дори още не сме й го споменали, но да предположим, че Неш просто изчезва и тялото му не е изхвърлено на брега. След като е обявен за мъртъв, Мей се появява със законно завещание.
— Хубава пенсийка.
— И мен ме споходи същата мисъл — доброто ченге вървеше по следите и изграждаше делото, което Харди се надяваше, че все още не е загубил по процесуални съображения.
Харди прекара по-голяма част от деня у дома, тревожеше се за Ребека, къпеше я с хладка вода на всеки два-три часа. Франи, както обикновено, се държеше мъжки, но той виждаше какви усилия й коства това. Да не говорим пък за чувствата, които той изпитваше; спомените за друг един живот и друго едно бебе — което не бе оцеляло, — смразяваха топлината на вечерта.
Вечеря от остатъци — студени спагети, подгизнала салата, застоял хляб. Всички си бяха в леглото преди девет часа.
Семеен живот с болно дете.
— Извинявай — каза Пулиъс, — но тук няма място за спор.
— Тогава си взимам папката и си тръгвам — беше девет и половина в понеделник сутринта и Харди се намираше, за втори път течение на една седмица, в светата светих на областния прокурор Кристофър Лок. Заедно с него, на втория стол пред бюрото на областния прокурор, седеше Елизабет Пулиъс, а до прозореца, с гръб към пререканията, стоеше Арт Драйсдейл.
Пулиъс запази спокойствие.
— Аз съм прокурорът, който води делата за убийства тук. Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че Арт ми обеща това дело — Харди знаеше, че звучи като хленч, но си беше вярно и трябваше да се каже.
— Няма какво да намесваш Арт тук, Харди — Лок можеше да се усмихва много мило за пред камерите, но точно в момента не го правеше. Той се наведе, със сключени отпред ръце. — Сега ме чуй добре. Оценявам ентусиазма, който влагаш в работата си, но ние работим по йерархия и се съобразяваме с бюрокрацията — той вдигна ръка, за да възпре отговора на Харди. — Знам, че всички мразим тази дума. Но това е точният термин и той се прилага в тази прокуратура. Г-ца Пулиъс се ползва с чудесна репутация по отношение воденето на дела за убийства, а в събота — Лок размаха пръст — ти сериозно си застрашил разследването по случая. Обвиняемата има абсолютното право на адвокат, който трябва да присъства. Наясно ли си с това?
— Не съм я насилвал да каже нито думичка.
— Въпросът е, че изобщо не е трябвало да си там. Да благодарим на Бога, че си записал, какво сте говорили.
Пулиъс се завъртя върху кожената седалка на стола си.
— Въпреки това Фримън може да подаде иск за процедурна грешка.
— Майната му — изтърси Харди. — Моля за извинение. — Ако някой щеше да псува в кабинета на Лок, то това щеше да е той самият.
Харди реши да не се прави на герой.
— Не мисля, че би могъл да постигне нещо.
— Независимо от това — Пулиъс беше спокойна, но непреклонна, — не виждам какво има да обсъждаме. Аз съм областен прокурор по делата за убийство, нали така, сър?
— Разбира се.
— Арт?
— Продължавай, Елизабет.
— Значи отидох до отдел „Убийства“ и взех една папка от Ейб Глицки, както съм правила и много пъти преди. Оказа се, случайно, че е убийството на този Неш. В същия момент е арестувана заподозряна, задържана при опит да избяга от правосъдието. Това е от типа дела, с които се занимавам аз — не викаше. Дори не изглеждаше особено разгорещена. Всички карти бяха в нея.