— Не се нуждая от лекции, прокуроре.
— Разбира се, че не, Ваша светлост. Но обвинението е готово да заведе делото след десет дни. Два месеца са доста дълга отсрочка.
Това беше далече от истината и всички го знаеха. Барзоти погледна към Пулиъс над очилата си.
— Не и за този период от годината, никак даже. Графикът ни е пълен, и вие знаете, също толкова добре, колкото и аз самият, че могат да минат шест месеца, дори година, преди да се стигне до изслушване — Барзоти явно не бе очаквал да срещне възражения и сега се беше наежил. Той размести някакви листове, погледна надолу към нещо върху банката си. — Назначаваме предварителното изслушване за сряда, шести септември, девет и половина сутринта, в тази съдебна зала.
— Благодаря ви, Ваша светлост — каза Фримън.
Пулиъс беше стиснала здраво зъби.
— Много добре, Ваша светлост.
— Това е всичко засега — той отпрати с едно махване всички и погледна към пристава. — Извикай следващите.
Съдебните зали за предварително изслушване се намираха на първия и втория етаж. Коридорът извън залите и на двата етажа беше широк около седем метра, с петметрови тавани и покрит с линолеум под. И като изключим звука от падащи кегли, носеше цялата атмосфера, размери и очарование на евтин боулинг.
През часовете, когато съдът заседаваше, рядко имаше по-малко от двеста души, които се движеха напред-назад — свидетели, адвокати, служители, зрители, семейства и приятели. Хората си говореха по коридорите, подпрени на стените. Майки даваха на бебетата си да сучат. Народът обядваше, целуваше се, плачеше, уреждаше сделки. В понеделник и четвъртък сутрин, след като разсилните почистеха, коридорът миришеше на първи учебен ден. Но сега, след изминалите вече седем часа от работния ден, просто си миришеше.
Харди, Глицки и Джеф Елиът стояха скупчени един до друг пред отдел 11. Всички наблюдаваха как задника на Пулиъс изчезва зад ъгъла в дъното на коридора при асансьорите.
— Хубаво е дето правосъдието е сляпо — каза Глицки, — иначе Фримън нямаше да има никакъв шанс.
— Не знам — отвърна Елиът. — Той има Мей.
— Да, обаче нейната премяна, онова провиснало жълто чудо, не подчертава прелестите й като на старата Бетси — на Харди му доставяше удоволствие да я нарича Бетси. Знаеше, че ще свикне и някой ден ще се изпусне. Даже до известна степен с нетърпение го очакваше. Той се обърна към Елиът: — Това беше неофициално изявление.
Джеф беше щастлив, че отново е приет сред тях.
— Разбира се.
— Просто искам да съм сигурен.
— Е, какво мислиш? — попита Глицки. — По Коледа ли ще е процеса? Или следващия Великден?
Харди отвърна, че не знае колко дълго би могъл да отлага Фримън, ако не успееше да я изкара под гаранция. Нямаше да остави Мей в затвора в продължение на година, да чака процеса.
— Не знам. Може би тя ще си плати гаранцията — отвърна Глицки.
— Как ще си я плати? — попита Елиът. — Половин милион долара?
— Колко взима Дейвид Фримън? Половин милион? Ако се проточи цяла година, нищо чудно да станат толкова.
— Как въобще е наела Фримън? — попита Харди.
Глицки повдигна рамене.
— Само ако познавахме някой репортер, на който му се рови.
— Сигурно има някакви пари. Как изглежда жилището й? — попита Харди.
— Апартамент — отвърна Глицки. — Малък. Хубав, но малък.
— Може Фримън да й е клиент — на Елиът явно му допадаше идеята, ровичкаше все в тази посока. — Точно така! Фримън е един от клиентите й. Неш е бил другия.
Глицки обузда ентусиазма му.
— И завещанието е гаранцията, че ще му плати, след като я отърве.
— Какво завещание?
Глицки замръзна на място. Замълча за миг, после се усмихна на репортера.
— Завещание ли казах? Не мисля, че казах завещание.
Харди поклати глава.
— Не, сигурен съм, щях да го чуя. Бях точно до него и не чух нищо като „завещание“.
— Официално изявление ли правите или какво? — Елиът се подпря на патериците си. — Хайде, момчета.
Харди погледна към Ейб.
— Какво мислиш?
— Така и така ще се разчуе — отвърна Ейб, — но би било много хубаво, ако разберем как Фримън се е свързал с Мей. Пулиъс наистина ли иска смъртна присъда?
Харди кимна.
— Нали я чу.
Глицки изложи фактите пред Джеф — завещанието от два милиона, користта като мотив, Фарис като начало потвърдил автентичността на почерка.
— Ами, ето ти парите, ако я измъкне — отвърна Елиът.
Глицки погледна към Харди.
— Това момче сигурно не познава нито един адвокат — каза той. После възкликна: — Джеф, чуй ме, ако има едно нещо, което всички адвокати да правят, то е да си прибират парите предварително.