— Оуен.
Събуди се като никой друг. Просто отвори очи и вече беше буден.
— Какво?
Тя прокара върха на острието обратно нагоре, така че то докосна кожата над адамовата му ябълка.
— Усещаш ли го?
— Май няма да е много удачно, ако кимна?
— Искаш ли да те убия? — той отново затвори очи и няколко пъти си пое въздух. — Натам отиваме нали? Оуен, какво правим?
Мълчеше. Вероятно и той не знаеше. А може би и двамата знаеха и това ги плашеше прекалено много.
— Какво правим? — попита отново тя.
— Разкриваме се един пред друг — той преглътна. Мей можеше да усети как острието се размърдва върху кожата му.
— Не знам какво изпитвам.
— Обичаш ме — още щом й го каза, тя разбра, че е вярно. Усети как очите й се изпълват със сълзи и стисна ножа още по-здраво. — И аз те обичам — каза той, — но не искам да възлагаш някакви надежди на мен. Аз не ти спасявам живота, Мей.
— Въпреки това ме искаш.
— Точно така. Искам те. Но аз играя честно. Казвам ти директно, по най-добрия начин, който знам.
— Аз съм проститутка, Оуен. Аз съм едно нищо, но аз също играя честно. Познаваш ме. Не знам от колко време ненавиждам онова, което съм. Не искам да се влюбвам в теб, но ти си последната ми надежда… — Оуен отново беше затворил очи. Тя свали ножа от гърлото му. — Предупредих те.
— И аз те предупредих — той я притегли към себе си и я целуна, притисна я към гърдите си.
23
На следващата сутрин Пулиъс вече седеше в кабинета на Харди, когато той пристигна в 8:25. Държеше сутрешния брой на „Кроникъл“ сгънат в скута си.
— Хубава история — подхвърли тя. Отвори вестника на заглавната статия, вече на добре познатото място, долу вдясно: „Щатът иска смъртно наказание за убийството на Неш“ и под него: „Областен прокурор предявява иск за особени обстоятелства. Убийство с користна цел. Подробности около смъртта на Титана“.
Той заобиколи бюрото си, отвори си куфарчето и започна да изважда работата, която си бе взел за вкъщи и така и не беше свършил — дела, които бе изоставил, съсредоточавайки се върху Мей Шин. Моузес бе дошъл, разтревожен за Ребека (и за Франи, а вероятно и за Харди), бе останал да вечеря с тях и се беше застоял.
— Прочетох го — отвърна той.
— Изненадана съм, че Елиът не е разбрал новината за гаранцията.
Харди престана да рови из куфара си.
— Излязла е под гаранция? Имах предчувствието, че ще излезе. Фримън ли я е внесъл?
Пулиъс сгъна вестника и отново го постави в скута си.
— Не знам. Можем да изискаме банковата й сметка, ако успеем да убедим съдията, че смятаме, че парите са незаконно придобити.
— Не и Барзоти.
— Да, знам. Ще се поогледаме.
— Ами проституцията? Последния път, когато проверявах, си беше незаконна.
— Може би. Това е идея, която си струва да опитаме — тя отново кръстоса крака. — Виж — добави, — дойдох, да ти се извиня още веднъж. Не бях права. Делото трябваше да е твое. Съжалявам.
Харди повдигна рамене.
— Ще има и други дела.
— Благодаря ти — не се опита да пробута усмивка или цупенето си. — Защото ни предстои доста работа.
— Не знам — отвърна Харди. — Имаме два месеца, а всичко това тук мен ме чака. — Той махна из кабинета си.
Сега наистина се усмихваше, но той нямаше усещането, че с това целеше да постигне някакъв ефект.
— Мислиш, че ще се явим на предварително изслушване чак след два месеца?
— Останах с такова впечатление.
Пулиъс поклати глава.
— Няма да позволим това да се случи. Няма начин Фримън и Барзоти да отложат процеса за догодина. Говорих с Лок след предявяването на обвинението и той е съгласен — ще отнесем тази кучка до върховните съдебни заседатели в четвъртък. Ще възбудим там съдебно преследване, ще го отнесем до Върховния съд и ще им смръзнем лайната на онези туткави братлета.
— Можем ли да го направим?
— Можем да направим всичко, което пожелаем — заяви тя. — Ние сме добрите, не го забравяй.
— Не искам да помрачавам ентусиазма ти, но не съществува ли известен риск? Ами ако върховните съдебни заседатели откажат да възбудят дело?
Пулиъс извъртя очи.
— Като прекараш тук още известно време, ще разбереш, че ако прокурорът поиска, върховните съдебни заседатели ще възбудят дело и срещу сандвич с шунка. Освен това, за мен винаги го правят. Разполагаме с всички доказателства, събрани от Глицки, които ще са напълно достатъчни. А дори и да не са, от балистиката казват, че именно пистолетът е оръжието, с което е било извършено убийството. Но има и още нещо…
— Добре, но нека да е само едно.