Харди се извърна назад. Сигурно го беше направил. Дори не си спомняше да я е видял. Извини се. Нямаше намерение да се проваля на теста по добро държание.
Ченгето му подаде портфейла.
— Не изпускайте пътя от очи.
— Дадено.
Той изчака ченгето да си влезе отново в колата и запали, вля се в движението, като даде изряден мигач и при първа възможност отби вдясно от „Гиъри“.
Харди спря пред къщата си, все още се чувстваше глупаво и малко гузно. За пръв път му се случваше да се възползва от тази особена професионална толерантност — отърва глобата — и изпитваше доста смесени чувства.
Ребека седеше в количката си до Франи, която стоеше на стъпалата пред верандата, обута със сандали, по шорти и боди. Слънцето падаше върху косата й под подходящия ъгъл и тя се спускаше около нея подобно на пламтящ ореол.
— Ставаш все по-красива — каза Харди, като мина през портичката. — Ужасно е да се прибираш у дома при грозна жена. Опитай се да изглеждаш и малко по-млада, докато се разхубавяваш.
Беше почти до нея, когато тя скочи с животинско ръмжене. Улучи го високо, като уви крака около кръста, а ръце около врата му, целуна го, после силно го захапа за ухото.
— Добре, добре, мисля, че няма накъде да изглеждаш по-млада.
Тя се беше вкопчила в него.
— Влажна тръпка — каза.
Харди изтърпя мъчението.
— Виж, разплака детето — той измина последната крачка към верандата и направи физиономия на Ребека. — Всичко е наред, Бек, майка ти просто малко е превъртяла. Сигурен съм, че не се предава по наследство. — Ребека продължи да плаче и Харди целуна Франи, после я пусна на земята и се пресегна към количката. — Аз ще взема това пренебрегнато дете — заяви той. — Ти ще буташ количката.
Поеха на изток по „Клемънт“, минаха по алеята за пешеходци, покрай малките руски дюкянчета за пирожки и ориенталски ресторантчета, антикварните магазинчета. Ребека вече беше щастлива в количката си, Франи пък бе хванала Харди под ръка, а той беше провесил сакото си върху дръжката на количката.
Обсъдиха всичко — пъпките на Ребека, които вече почти се бяха скрили; решението за втората кола, която възнамеряваха да си купят, веднага щом процентът от печалбата от „Шамрок“ дойдеше, което трябваше да стане в края на отчетната година; теглото на Пико, което доведе до пълнеенето на самата Франи (следено ежедневно); пикника по случай Четвърти юли в края на седмицата. Бременността вървеше гладко. Имена, ако е момче. Имена, ако е момиче. Глобата, която Харди за малко не получи за пресичане на червен светофар.
Вървяха чак до парка „Президио“ — почти два километра — преди да обърнат и да поемат обратно към къщи. Харди разказа на Франи за Пулиъс и за решението й да издейства възбуждане на дело от върховните съдебни заседатели и да придвижи нещата към Върховния съд.
— Защо иска да го направи? Чак такъв проблем ли е отлагането? Аз пък си мислех, че всички процеси се проточват до безкрайност.
Харди направи няколко крачки, наистина се разхождаше, отпускаше се. Примижа срещу слънцето.
— Това е горещ материал. Няма да остави нещата да изстинат.
— Джеф Елиът — подхвърли Франи.
— Точно така, но сме изправени пред един истински проблем. — Харди набързо сподели какво го бе занимавало, когато го спряха полицаите. — Работата е там, че веднъж започнеш ли да питаш за мотива, отваряш кутията с червеи.
— Ако го е направила за парите, тогава защо е хвърлила тялото в океана? Но ако не го е направила за парите, защо не е изгорила завещанието или не го е унищожила?
— Именно.
Те продължаваха да вървят, размишлявайки върху казаното. Слънцето се бе скрило зад сградите. Не беше студено, но в спускащите се сенки се усещаше хлад и Харди спря, и хубаво уви Ребека в сакото си.
— Има и още нещо — добави той, — въпреки че мразя да го споменавам.
— Какво?
— Пръстенът. Пръстенът на Мей.
— Какво за него?
— Той го е носел. Оуен го е носел.
— Какво значение има това?
— Не знам, но би могло да означава, че той си го е сложил, че го е носел, че между тях е имало нещо, че не я е напуснал. А ако нещата стоят така и тя не го е убила заради парите, довиждане мотив.
— Има доста „ако“-та.
— Така е, но не започва с „ако“. Той наистина е носел пръстена.
— Не може ли просто да са се скарали, стигнало се е до скандал, пистолетът е бил там…?
— Ако е било така, тогава не е предумишлено убийство. И определено не подлежи на смъртно наказание.
Франи се притисна по-близо до Харди.
— Мъчно ми е за тази жена. Не бих искала някога да преследваш мен.
— Аз те преследвах.
— Виждаш ли? — усмихна му се тя. — Точно това имах предвид.