— Три, две, едно. — Спря, усмихна се и отпи от кафето си, докато го чуе, че се е записало. — Добре…
Говори инспектор Ейбрахам Глицки, номер на звездата 1144. В момента се намирам в помещението за охраната на яхтклуба „Голдън Гейт“, форт Пойнт Драйв 3567. С мен е един господин, потвърдил самоличността си като Хосе Очорио, латиноамериканец, мъж, 1 /24/67. Това интервю се провежда с оглед на разследване по дело номер 921065882. Днес датата е 1 юли 1992, четвъртък, 9:20 часа.
В: Казахте, че когато сте дошли на работа миналата събота, на двайсети юни, „Елоиз“ вече е била отплавала.
О: Si.
В: Предишния ден беше ли излизала?
О: Не. Когато си тръгнах предишния ден, си беше на мястото на кей две, ей там. Където е и сега.
В: И по кое време си тръгнахте предишния ден?
О: Не знам. Обичайното. Два-три часа, но лодката си беше там.
В: И се бе върнала в събота сутринта, когато сте дошли отново?
О: Si.
В: Имате ли почивни дни тук?
О: Разбира се. Мястото е добро. Аз почивам в понеделник и вторник, но можем и да се заместваме. Стига да има човек.
В: Обаче никой не ви е замествал през въпросната сутрин?
О: Не.
В: Добре, Хосе.
(Пауза)
По време на която Глицки отпи от кафето си, опитвайки се да измисли как да промени насоката на разпита.
В: Да поговорим за Оуен Неш и Мей Шин. Имам снимка на г-ца Шин. Познавате ли я?
О: Разбира се. Идваше доста често.
В: Доста често? Какво означава доста често, Хосе?
О: През последните три-четири месеца, може би два-три пъти месечно.
В: Значи сте я виждали тук, в яхтклуба, общо, да кажем, десет, дванайсет пъти?
О: Горе-долу, може и повече, може и по-малко.
В: Виждали ли сте я някога на румпела на „Елоиз“?
О: Ами, разбира се. Винаги стоеше до г-н Неш.
В: Искам да кажа сама, сама да управлява яхтата.
(Пауза)
О: Не знам. Опитвам се да си спомня.
В: Не бързайте.
(Пауза)
О: Да, изкара я веднъж на мотор, поне до вълнолома. Но това са само около, да кажем, стотина метра.
В: Но г-н Неш не е бил на кормилото?
О: Не, спомням си. Той стоеше на бушприта и се смееше с цяло гърло. Точно затова погледнах. Спомням си.
В: И тя е била сама. Мей е била сама, сама я е управлявала?
О: Si.
В: А оттогава виждали ли сте я?
О: Да подкарва яхтата ли?
В: Не, изобщо.
О: Si.
В: Кога по-точно?
О: Не знам. Беше миналата седмица. Спомням си, защото, ами вашите момчета…
В: Точно така, но спомняте ли си кога? Какво правеше тя?
О: Не знам. Беше там, на улицата. Връщаше се към колата си, може би, не знам. Видях я да се отдалечава.
В: И сте сигурен, че е била Мей?
О: Si. Тя беше.
В: Можете ли да си спомните кой ден беше? Може да се окаже много важно.
(Пауза)
О: Мисля, че беше четвъртък. О, разбира се. Четвъртък е било Спомням си, Том ми бе оставил бележка, че е заключил яхтата, което е станало в сряда, нали? Така че отидох да проверя. Беше си още заключена. Четвъртък. Сигурен съм, si, четвъртък.
26
— Трябва да те видя.
Харди усети как дланите му се изпотяват. Облегна се назад. Несъзнателно се пресегна за преспапието и като закрепи телефонната слушалка на врата си, започна да си подхвърля нефрита от едната ръка в другата. Дрезгавият глас на Селин не можеше да се сбърка.
— Кен казва, че ти не мислиш, че Мей го е направила.
— Съжалявам, че съм оставил подобно впечатление у Кен. Напротив, смятам, че Мей го е направила. Просто ми се струва, че няма да е лесно да се докаже.
— От какво имаш нужда?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, какво би могло да го направи по-явно?
— За мен може и да е достатъчно явно, Селин, но работата ни е да убедим съдебните заседатели…
— Твоята работа — отвърна рязко тя. — Не нашата работа. Това е твоята работа.
— Да, правилно.
Тя дишаше тежко, дори и по телефона. Все едно се намираше в стаята при него. Можеше още да е разстроена, току-що да е говорила с Фарис. Неизбежно беше, главните засегнати — кръгът около жертвата — винаги разговаряха помежду си.
— Какво още ти трябва? — повтори тя.
Харди печелеше време.
— Разполагаме с нови доказателства, откакто говорих с Кен. Пристигна балистичната експертиза. Убийството на баща ти наистина е било извършено с пистолета на Мей.
— Ами, естествено, че е било. През цялото време го знаехме.
Не виждаше как да й каже, че не са го знаели, а само са предполагали. Че предположението се е оказало вярно беше добре за тях, но с това версията не ставаше повече или по-малко вероятна, докато не се получеше балистичния доклад.
— И отпечатъците й са върху него. Няма други, освен нейните — мълчание. — Селин?
— Трябва да те видя. Нуждая се от помощта ти. Тревожа се. Страх ме е. Тя е пусната под гаранция. Ами ако се опита да убие и мен?