— Но ако някой се зъби, ако се държи високомерно, не си създава приятели, не прави услуги… — Арт вдигна ръка. — Не става въпрос за нарушаване на закона, говоря за дребни неща, прояви на вежливост. Нещата могат да се променят, само това казвам. Крис Лок е близък с някои от твоите колеги, както и Ригби. И на двамата им харесва тази програма, същата, която е хванала Запата. И никой — нито дори и Фаулър — не отрича, че тези типове крадат. Те все пак трябва да бъдат признати за виновни от съдебните заседатели. Ще бъдат съдени справедливо. Не прескачаме закона, може би просто настройваме по-добре бюрократичната машина.
Чоморо нито за миг не се поддаде на аргумента на Драйсдейл, че не заобикаляли закона. Разбира се, че го заобикаляха. Но той не беше новак в политиката, в сделките. Разбираше кога една сделка я бива, още щом я подушеше. И ако приемем, че ще се хващаш на хорото — не беше умно да оставяш нещата висящи.
— Денят на труда — отвърна той. — Да съм свален от графика до Деня на труда.
Арт Драйсдейл се изправи и протегна ръка през бюрото.
— Дадено — каза той.
— „Ред шести“ — г-н Запата се беше върнал отново на подиума. — Съжалявам, но е станало недоразумение в графика, грешката е моя. Делото ще се гледа в отдел — той отново погледна надолу, за да не сбърка пак — двайсет и четири, съдия Томасино.
Лио видя как „Ред шести“ бива изведен в жълтия си затворнически гащеризон. Времето беше спряло. Още нямаше обяд, а той току-що се бе върнал от почивка. Кръвта му бушуваше. Е, готово. Възможно беше г-ца Роугън никога да не разбере значението на смяната на отдела. Арт щеше да се погрижи да бъде предупреждаван за всякакви следващи Запатовци и всичко това никога повече нямаше да се повтори. Въпреки че…
Той се отърси, полазиха го тръпки в горещата стая.
— В графика за предявяване на обвинения, ред 137 — обяви секретарят. — Наказателен кодекс, параграф 187, убийство.
Изведнъж тръпката се изпари. Нещо в делата за убийство привлича вниманието ти, дори и когато вече си свикнал с тях. Това беше същото, което двамата с Елизабет Пулиъс бяха обсъждали след предявяването на обвинението в четвъртък — „Оуен Неш“. Нещата се влачеха в Общинския съд, а прокуратурата нямаше да допусне това. В петък Арт Драйсдейл бе казал на Чоморо, че ще се гледа сутринта, и че щели да го придвижат нататък, ако не по бързата, то по светкавичната процедура. Щели да изпратят малко предупреждение на нискостоящите кръгове.
Ред 137 — Мей Шинтака, арестувана по обвиненията, предявени от върховните съдебни заседатели и отново пусната под гаранция. Беше в галерията, Чоморо я бе забелязал по-рано тази сутрин, единствено цвете в полето с бурените. Това ли беше „Ред 137“? Той повдигна вежди, после отново погледна надолу. Сега тя стоеше изправена на подиума. До нея бе застанал Дейвид Фримън, може би най-добрият адвокат в града. Обвиняемата и нейният раздърпан адвокат бяха нагледен пример за контраст. Лио теоретично предположи, че размъкнатото облекло на Фримън беше нарочно замислено, за да изглежда пред съдебните заседатели като обикновен човек, един от тях, от народа.
Но хората от народа не изкарваха по половин милион и повече на година.
— Г-н Фримън — каза той, — как сте днес?
Фримън кимна.
— Добре, благодаря ви, Ваша светлост.
По време на прекъсването с Арт Елизабет Пулиъс бе дошла в съдебната зала, и седеше на прокурорската банка, заедно с помощника си, един от новодошлите. Той им кимна.
— Обвинението готово ли е да заведе дело?
— Протестирам, ваша светлост — Фримън не си губеше времето.
— Готови сме, ваша светлост — дойде едновременно от Пулиъс.
— На какво основание?
Фримън повиши глас:
— Както Ваша светлост знае, Общинският съд удължи процедурата по делото до Деня на труда.
— Да, но сега сте във Върховния съд, г-н Фримън. Какво по-точно искате?
— Няма никакви доказателства в подкрепа на… — Фримън млъкна, започна отново. — Предварителното изслушване щеше да разкрие недостатъчно доказателствен материал за образуването на дело, ваша светлост.
— Явно върховните съдебни заседатели са на друго мнение. Те възбудиха съдебно преследване.
— Ваша светлост! — Пулиъс беше станала на крака. — Хората…
Чоморо удари с чукчето си.
— Извинете ме, г-це Пулиъс. Разбирам каква е обществената позиция по делото. Г-н Фримън, няма да оспорваме доказателствата на този етап. Съдебните заседатели са тези, които трябва да решат. Вероятно иск за по-малко отсрочване в Общинския съд щеше да избегне проблема.
— Ваша светлост, клиентката ми не бива да бъде съдена по това обвинение. Ще подам иск за връщането му обратно в Общинския съд.