Чоморо се усмихна. Фримън много отрано започваше да си изстрелва патроните.
— Страхувам се, че подобна възможност е изключена, г-н Фримън.
Адвокатът изобщо не изглеждаше впечатлен.
— Този прибързан показен процес явно се мотивира от факта, че прокуратурата се радва на публичността на тази сензация…
— Ваша светлост, протестирам!
Чоморо кимна към Пулиъс.
— Мисля, че и аз на ваше място бих направил същото.
Фримън продължи, без да спира.
— … да не говорим за очебийната расова и класова дискриминация, доказана чрез…
— Г-н Фримън! Достатъчно. Напомням ви, че този съд действа под юрисдикцията на върховните съдебни заседатели. Няма да търпя подобни изблици. Обвинението твърди, че е готово за завеждането на дело. Ако доказателствата им са слаби, струва ми се, че това би било само във ваша полза. Добре тогава.
Чоморо дори не трябваше да поглежда надолу, за да види къде отива това дело.
— Струва ми се, че по това дело ще има множество искове Изпращам всичко — обвиненията, исковете, предварителните процедури и разглеждането на делото в отдел двайсет и седем, съдия Фаулър. Незабавно. Можете да решите спора там — той отново удари с чукчето си и си позволи да се усмихне. — Довиждане, господа. Вървете.
Не беше много по-надолу по коридора, така че на Харди не му остана кой знае колко време да каже на Пулиъс за връзката си с Фаулър.
— Няма значение — отвърна тя. — Обсъждал ли си делото с него извън службата?
— Не, изобщо не съм го обсъждал.
— Тогава не бих се тревожила за това — още една възможност да му напомни за съответното им положение и тя не я пропусна. — Освен това, ти не си официалният обвинител по делото, аз съм. Ти ми помагаш.
— Мисля, че ако Фримън подуши нещо, веднага ще подаде иск за прекратяване на делото.
— Фримън иска прекратяване на делото и ако на пристава му тече носа. И какво от това?
— Ами, малко съм разтревожен.
Тя спря и се извърна към него.
— Дизмъс, слушай. Нали вече не ти е тъст?
— Не.
— Значи в основата си нещата се свеждат до факта, че се виждаш със съдията извънслужебно. Е, и аз се виждам със съдията извън службата и се джавкаме като куче и котка. Няма да се изненадам ако се окаже, че и Фримън се вижда с него. По дяволите, и двамата членуват в богаташки клубове, сигурно играят покер заедно. Може да си обменят съвети за борсата. Това няма никакво значение. Двамата със съдия Фаулър нямате никаква връзка, законова или друга. Няма никакъв проблем.
Пулиъс, помисли си Харди, я биваше за нещата, които не бяха проблем. Биваше я във всичко. Нямаше как да не го разбереш.
Пулиъс стигна до вратата на отдел 27 и отвори едното крило пред Харди.
— Възрастта пред красотата — каза тя.
Орбитите бяха съвпаднали от само себе си.
Петъкът беше претоварен ден, няколко предварителни изслушвания, няколко спазарявания за обвинението, обяд с четирима от тайфата в прокуратурата, на никой и през ум не му минаваше за убийства.
Франи и Харди се бяха любили два пъти през дългите празници по случай Четвърти юли. Първия път, петък вечер, напрегнато и мълчаливо, после близостта, един до друг… Лежаха и разговаряха до късно посред нощ.
В събота беше пикникът с Моузес, настоящата му приятелка Сюзън, цялото семейство Глицки и Пико и Анджела с децата. Ребека отново беше здрава, най-после — отново онова весело, гукащо чудесно мъничко същество. Бейзбол, бира и барбекю. Рожденият ден на Америка през чудото на още един топъл ден.
После, в неделя сутринта излязоха да хапнат навън и си разделиха най-вкусната паеля в целия град. Когато се прибраха, Франи каза на Харди, че нямало нищо, Ребека щяла да си спомня, че родителите й са се смели и боричкали много, докато е била бебе, но това едва ли би увредило психиката й.
В понеделник, шести, върнал се отново към собствения си център, прекара сутринта с Франи, рисуваха с шаблони и пастели кончета и делфини по стените в стаята на Ребека. Следобеда поработи малко в кабинета си, като се обади на Ейб и го попита дали не може да поиска извадка на телефонните разговори на Мей Шин от деня, в който Оуен Неш бе убит. Ако бе звъняла на някого този ден, обвинението им беше в опасност, а доколкото знаеше, никой не бе проверил обажданията. Попита Ейб дали могат да засекат употребата на газ или вода, електричество, нещо, което би означавало, че в къщата е имало някой и Ейб му беше отговорил, че е невъзможно, тези уреди не се наблюдавали по този начин.
Селин не засенчваше нещата. Харди знаеше, че в бързината Пулиъс нямаше да се прояви като всемогъщия вълшебник по отношение на детайлите и след пропуска в четвъртък пред върховните съдебни заседатели, той просто сам повторно проверяваше всичко.