— Сега тук няма много гребни лодки — отбеляза Елиза.
— Няма — съгласи се Ани. — Всъщност е много забавно. Мама каза, че когато била млада, това място било свързано с прилива — пълнело се с вода при прилив и изсъхвало при отлив. Всички лодки били малки и дървени, имало само няколко моторници. В средата имало остров, където лебедите си свивали гнезда… — Ани погледна към грозната, набръчкана стомана, оформяща самия басейн, спомняйки си за описанията на майка си за елегантните каменни стени. — Много от новите хора тук сега наричат това „басейн за яхти“.
— Нови хора — учуди се Елиза. — Предполагам, че ти и твоето семейство сте „старите хора“.
— Да. Тук сме от цяла вечност. Ето защо ми се иска да имахме малка лодка в басейна — промълви тъжно тя. — Защото би било толкова справедливо…
— И щеше да можеш да ме возиш насам-натам.
— Да — усмихна се Ани. — Можех да те возя.
Двете момичета се втренчиха в спокойната повърхност, сякаш и двете си представяха гребната лодка, която вече се носеше по водата. Ани усещаше нежното движение, чуваше кротките вълни.
— Тук е прекрасно — каза Елиза, оглеждайки красивите бунгала и пътеката по белия плаж.
— Хората се влюбват тук — поясни Ани. — Всички твърдят така. Въздухът е изпълнен с магия или нещо такова.
— Аз не искам да се влюбвам — заяви другото момиче. — Никога. Това носи болка.
— Е, има много различни видове любов — поясни приятелката й. — И всички те са тук, в Хабърдс Пойнт. Много от тези бунгала са собственост на различни членове на семейството. Сестри, братя, родители, дядовци и баби, деца… и те се връщат всяка година, за да бъдат заедно.
— Наистина ли? — попита Елиза, изпълнена с копнеж.
— Да. Хората в Пойнт ги наричат своите „възлюбени“. Няма значение дали си женен, или дори да си свързан — можеш да обичаш всекиго. Най-добрата приятелка на майка ми, Тара — ти я видя — живее точно срещу нас. Те са били най-добрите приятелки още като са били малки.
— На нашата възраст?
— Дори по-малки. И бабите им били най-добрите приятелки — запознали се на кораба от Ирландия. Майка ми каза, че си сграбчили ръцете и никога не се пуснали.
Като каза това, тя усети как Елиза сграбчи ръката й и я погледна в очите.
— Така? — попита.
— Да — отвърна Ани и кимна. — Така мисля.
— Мислиш ли, че такова приятелство може да продължи завинаги? Да премине през всичко?
Ани се замисли за кашата, която Тара забърка с майка й и госпожа Ренуик, една от жените, от които баща й беше откраднал пари. Цялата работа се провали.
А майка й била толкова унизена, че си ударила главата и си порязала ръката, докато се опитвала да се измъкне, без да разстрои още повече госпожа Ренуик. Макар че майка й наистина можеше да се вбеси на Тара за това, тя просто се разсмя и каза, че ще намери начин да й го върне, след като я удуши.
— Да — заяви Ани. — Така мисля.
— Тогава, ако никога не пусна ръката ти — продължи Елиза, — мислиш ли, че можем да бъдем като възлюбените баби? И да си имаме малки бели къщички тук, в Хабърдс Пойнт?
— Възлюбените бабички — усмихна се Ани. — Мисля, че можем!
— И след сто години нашите внучки ще стоят точно тук, на същото място, ще си говорят за лодки и ще си представят как техните семейства са дошли тук. И това ще започне точно от тази секунда — когато решихме да сме най-добрите приятелки.
— Завинаги — каза Ани.
— Завинаги — потвърди другата. И с това се роди още едно поколение на възлюбените в Хабърдс Пойнт.
17.
Мамо, какво е раздвоение на личността? — попита Ани точно преди да тръгне на училище следващия понеделник. — Сериозно, мамо. Какво означава?
— Не съм сигурна скъпа.
— А какво е ПТС?
— Мисля, че е посттравматичен стрес — отговори Бей. — Хората, преживели някаква травма, понякога страдат от това.
— Като ветераните от Виетнам — поясни Били. — Виждал съм по филмите. Защо’? Познаваш ли някого, който е бил на война?
— Не такава война — обясни деликатно Ани. — Обаче се чудя какво е РЛ. Ще проверя в училищната библиотека.
— Страхотно е да чуя, че искаш да научиш нещо ново — отбеляза Бей, знаейки, че въпросите имат нещо общо с Елиза.
Ани срещна погледа на майка си.
— Тя ми е най-добрата приятелка — заяви. — Искам да знам всичко за нея.
Бей я прегърна точно когато автобусът спря отпред и телефонът звънна. Целувайки трите си деца за довиждане, тя вдигна телефона и го повлече със себе си, докато им махаше от вратата.