— Познавали сте го от много време. Трудно е за един мошеник да мами всички през целия си живот.
— Е, може би не е било през целия му живот. Но дали хората наистина… стават лоши? — изрече Тара. — Ей така изведнъж?
— Зависи кой според вас е лош — отговори агентът и отключи вратата.
Тара го последва вътре и се изненада, като видя, че помещението прилича на малка застрахователна агенция само с един служител: факс, копирна машина, компютър, телефон, купища листове и обвивки от „Макдоналдс“ в кошчето.
— Какво имате предвид? — попита Тара, вдишвайки одеколона му — остър, с аромат на лимон и канела — когато той се наведе до нея да включи осветлението.
— Е, ФБР има доста широко определение за „лош“. Но определението на средностатистическия човек е дори още по-широко. Когато един мъж започне да мами жена си например; това може да е неправилно от морална гледна точка и поради това „лошо“, но не и непременно престъпно.
— Значи ме питате кога Шон е започнал да се държи зле? — попита Тара. — Или кога е станал престъпник? А дали едното води до другото?
— Трудно е да се каже — отговори агентът. — Понякога, но невинаги.
— Е, Шон винаги си е бил див. Баскетболна звезда и любител на яхтите, който обичаше да пие бира и да купонясва. А тя беше такова добро момиче, в класическия смисъл на думата, а противоположностите се привличат. Нали?
— Така изглежда — съгласи се Джо и това я накара да се изчерви.
— Е, както и да е, беше едно, когато бяхме деца. Но стана съвсем друго, когато той започна да сваля разни мадами, да ходи в казиното.
— Това беше ли промяна в поведението — имам предвид ходенето в казиното?
— Казината не са били винаги тук. Когато растяхме, Източен Кънектикът бе идиличен малък рай. Пристанища на брега, ферми и крави във вътрешността. Много каменни стени. Но изведнъж се превърна във Вегас в Щата на индийското орехче. Не мисля, че някой от израсналите тук го е предвиждал.
— А Шон включи ли се веднага в играта?
— Не — всъщност мърмореше, че с тези казина ще му е по-трудно да се придвижва до яхтата си. Трафикът щял да бъде по-натоварен и той щял да пълзи едва-едва по шосе №95. Казваше, че тази част от щата била в депресия, че банката му обявявала за просрочени ипотеките на много къщи и ферми. И че било неморално дори самото съществуване на казината — да вземат пари от безработните, които не можели да нахранят семействата си.
— Но по-късно е започнал…
— Да. Много хора, които в началото стояха настрани — фактически ги бойкотираха — бяха любопитни. Веднъж Шон заведе Бей да гледа едно шоу, това бе първият му път. Беше в Карли Саймън преди няколко години. Аз отидох с тях, с едно гадже и всички останахме, за да играем. Беше нещо ново, но аз никога не поисках да повторя.
— А Бей?
— Тя го хареса по-малко дори и от мен. Потискаше я да гледа как толкова възрастни хора пускат по двайсет и пет цента в игралните автомати. Мислеше си, че си пропиляват пенсиите. — Тара се усмихна на думите на Бей. — Спомням си как посочи дребничка стара дама, кацнала на една табуретка. Държеше кошница с монети и постоянно дърпаше ръчката. Имаше цяла редица с такива дами — изглеждаха така, сякаш живееха там: лични кошнички за монети, козирки да ги пазят от ярката светлина… „Можеш ли да си представиш бабите ни тук — попита ме Бей, — вместо да правят каквото си правеха обичайно? Вместо да разказват истории и да ни учат как да поддържаме градините си, те можеха да ни учат как да играем комар.“
— Тя не одобряваше ли посещенията на Шон там?
— Когато започна да ходи често… и да я лъже при това.
— Е, това е допринесло за влошаването на отношенията им.
— Нямаше ли да допринесе за влошаването на отношенията ви с вашата съпруга — попита Тара, — ако всеки път, когато излизаше от къщи, тя тичаше при друг?
Агентът се изчерви. Наистина — Тара видя руменината по шията и по бузите му. Той не носеше венчална халка. Разбира се, тя също не носеше. Усети как по гърба й преминаха тръпки, наведе глава и отново пусна в ход усмивката си.
— Можете ли да ми кажете кога започна това? — попита той. — Можете ли да го свържете по някакъв начин с времето, когато не са му дали поста президент на банката?
Тара се замисли:
— Странно е, че споменавате това, но беше наскоро, след като назначиха друг. Спомням си, че си купи нова яхта и започна да играе, а Бей все повече се разстройваше и тревожеше. Мислеше си, че той преживява една наистина скъпа криза на средната възраст. Но аз смятам, че той просто се е оставил да бъде покварен.