— Съгласна съм — изрече Бей, но Огъста забеляза как се затваря в себе си. Хората се бетонират за своя собствена защита. Носят невидими черупки, като охлюви, които стават все по-твърди с всяко следващо разочарование.
— Съпругът ти беше чаровник. Беше красив, весел и остроумен и се справяше много добре с парите ми; притежаваше дарбата да ме накара да се почувствам красива и млада. Е, може би не млада. Но не толкова стара.
— Типично за Шон — отбеляза съпругата му.
— Повярвай ми, познавах добре Шон — защото беше същият като съпруга ми, Хю Ренуик.
Това ги изненада — Огъста видя, че е привлякла вниманието на Бей. Какво общо можеше да има един банкер от малко градче с известен художник?
— Всички обожаваха Хю. Мъжете се стремяха да бъдат като него, а жените искаха да спят с него. Тъжно. Той не можеше да устои на чара им толкова колкото ни се искаше — на мен и на момичетата.
— Съжалявам — обади се Бей.
— Благодаря ти. И аз съжалявам за теб. Но главната им обща черта бе състезателният дух. Разбирам какво е станало, когато са пренебрегнали Шон заради Марк Боланд. Това би влудило Хю.
— Да, Шон беше бесен.
— Кой може да го вини? Той бе ценен администратор, а после съвсем неочаквано бордът води Марк Боланд от „Анкор Тръст“. Колко съсипващо за мъжкото его.
— Знаех, че е разстроен от това — изрече с мъка Бей; Огъста усети, че защитните стени се издигат отново.
— Но все пак не мога да си го представя как започва да краде, само за да си го върне на банката…
— Някога познавах един крадец на бижута — продължи старицата. — Във Вилефранш-сюр-Мер. Понякога наминаваше с другите художници и аз го попитах защо го прави. Защо краде.
— И защо го правеше? — попита Бей с тъжни и празни очи.
— Каза ми, че обичал играта — обясни Огъста. — Имаше жени и скъпи прищевки и трябваше да финансира разточителния си живот. Постоянно увеличаваше рисковете и с това нарастваше и вълнението му.
— Шон обичаше вълнението — съгласи се Тара и погледна към приятелката си.
— Може би никога няма да разберем какво точно го е насочило към кражбите; може би е искал да изложи Марк Боланд. Което не е толкова трудно. Боланд е студен, но сервилен. Виждам точно какво прави, когато ме ласкае.
— Сигурна ли си, че искаш да работя за теб? — попита Бей с изключително достойнство. — Бих те разбрала, ако не желаеш. Разследването все още не е приключило. ФБР все още е в града.
— Разбира се, че са тук, скъпа — съгласи се Огъста. — Това е банкова работа. Ако Шон просто беше влязъл в къщата ми и беше откраднал пари и картини, случаят вече щеше да е приключен. Но Шон беше банкер — и аз вярвам, че не е действал сам. Имам инстинкт за тези неща.
— Казаха ли нещо? Подозират ли още някого?
— Те никога не казват нищо. Но дълги години съм, членувала в борда на банката, така че си имам своите източници.
— Онзи агент от ФБР, Джо Холмс — обади се Тара, като леко се изчерви, — ме разпитва онзи ден.
— Той е готино гадже — отбеляза Огъста. — С много висок коефициент на интелигентност.
— Харесваш ли го? — попита Бей. — Много ми е трудно да го приема.
Тара сви рамене и се изчерви още по-силно.
— Животът е удивителен — заключи Огъста, отправяйки към двете по-млади жени пронизващ поглед. Дали знаеха колко са прекрасни, колко кратък е животът, как ще свърши само за миг? — Страст — промълви скръбно тя.
Бей отвори очи, необикновено сини, пълни с такава любов и скръб, че Огъста копнееше да я прегърне като собствените си дъщери.
Възрастната жена се втренчи в нея.
— Мисля, че може би заради това реагирах така срещу теб онзи ден. Знам какво преживяваш. Знам какво си изстрадала. Когато погледна към портретите си, които съпругът ми е нарисувал, аз съм принудена да видя, че в тях липсва страст.
— Страст?
Огъста кимна.
— Неговата любов към децата бе такава огромна сила, тя още е тук и всички могат да я видят в картините му. Дива, необуздана любов! Но в моите портрети има благородство, елегантност, грация, приличие… но не и страст.
— Толкова съжалявам…
— А аз не — прекъсна я Огъста. — Вече не. Това ме измъчваше… — замълча, защото думата бе толкова недостатъчна… — преди години. Но вече съм го преодоляла.
— Вие сте останали заедно — отбеляза Бей, очевидно мислейки за себе си и Шон.
— Да. Бракът ни беше без страст. Бяхме се отчуждили един от друг. Можех, а може би трябваше, да се разведа с него. Но не го направих.