Изгледах го скептично.
— Наистина ли?
— Ние сме братя по кръв, Сет, разбира се, че ще те чуя. Не го ли знаеш?
Аз само го погледнах.
— Не. Не, ти не знаеш нищо за семейството, нали? Да знаеш, че е така, чу ли? — Той разроши с пръсти сплетената ми коса. — Виж. Имам нещичко за теб.
Конал се наведе, вдигна руло от мека тъкан, което беше изпуснал в ниските храсти, и грижливо го разгъна. Отвътре имаше нещо, наподобяваше вързоп от кожени ремъци, но когато го вдигна с пръсти, се оказа, че това е мека, гладка, красиво изработена юзда. Мундщукът беше от монолитно сребро. Гледах безмълвно.
— Има едно жребче при езерото Дю — рече той, когато стана ясно, че няма да кажа нищо. — Със синкав косъм, красавец. Зловещо изглеждащ звяр; уби човек онзи ден. Има нужда от укротяване.
Не се осмелявах дори да си го помисля.
— Но ти заминаваш — измънках аз.
— Ала ще ти помогна да го направиш, когато се приберем вкъщи — каза той. — Освен това той не е мой, за да го укротявам. — После добави сухо: — Ти и този кон сте създадени един за друг.
Протегнах треперещата си ръка и докоснах ремъка. Беше мек като агнешка кожа.
— Не можеш да ми подариш това. — Гласът ми дращеше на гърлото.
— Защо не?
Искаше ми се да кажа, че досега никой не ми беше подарявал нищо. И че не знам какво е да си задължен на някого. Не знаех как да благодаря, не знаех как да изразя признателността си. Не знаех как се постъпва в такива случаи.
— Не е нужно да правиш нищо — каза той рязко. — Просто вземи проклетото нещо.
И аз го взех. Ремъците се плъзгаха между пръстите ми като дебела коприна; кожата ми изтръпваше при допира с тях. Юздата беше нова, съвършена, и аз осъзнах, че това не е някаква стара вещ, която е лежала във войнишката му раница с години. Той беше поръчал юздата; беше казал на щавача и на ковача какво точно иска, и им беше казал да я направят специално за мен.
Изправих се рязко и побягнах надалеч от него, профучавайки надолу по обсипания с камъни склон толкова безразсъдно, че за малко да си строша врата. Приливът беше стигнал до средата на белия пясък, но въпреки това пробягах през него, измокряйки се до бедрата.
Когато връхлетях в тясната си стая между портата на крепостта и работилницата за щавене на кожи, блъснах вратата и се облегнах на нея, дишайки тежко. Все още стисках здраво юздата и сега внимателно я пуснах. После пропълзях в леглото си, притиснах лице във възглавницата и заплаках тихичко — за добротата и любовта и заради усещането, че съм ги изгубил.
6
— Е, какво следва сега? — попитах Йорна. Препъвайки се, изтупах пясъка на арената от дрехите ми и закуцуках към оградата, за да се облегна на нея, докато дишането ми се нормализира. Цялото тяло ме болеше, сякаш имах гигантско натъртване, а главата ми още кънтеше от удара му по нея с дръжката на меча. Проклетникът дори не се беше задъхал.
— Сега следва това — каза той, — че ще развиеш меча си и ще прекараш един час в остренето му. И тогава ще имаш шанс, ако някога се наложи да го използваш, безполезен сополанко. Ако приемем, че при това няма да се заколиш.
Той беше размотал плата от собствения си меч, докато говореше, и аз гледах голото му острие бдително и с уважение. Беше ме наранил повече от достатъчно дори и в омотан вид.
— А после — добави той — ще докараш мършавия си задник обратно тук, за да се поупражняваме с късите мечове. Баща ти няма да ми благодари, ако те набучат на шиш в първата ти битка.
— На баща ми не му дреме — казах аз.
Той сви рамене. Не можеше да спори.
— Тогава брат ти. И като казвам първата ти битка, нямам предвид следващата, която предстои — в нея само ще се пречкаш в краката на всички. Никога не съм виждал толкова безполезен боклук в живота си. С какво си си пилял времето досега?
Знаех много добре, че не съм чак толкова трагичен, но Йорна никога не се усмихваше и никога не ме хвалеше; наистина беше крайно отвратителен. Почти сродна душа. Харесвах го.
— Както и да е, нямах предвид това — казах. — Имах предвид какво ще стане с Килревин.
Добре изглеждащото лице на Йорна се навъси.
— Килревин ще нападне територията на крепостта, за да предизвика битка, и баща ти ще срита наглия му задник, и ако Килревин извади късмет, Кейт ще го заточи за още няколко години в другия свят, за да живее с простосмъртните. И той е Аласдер Килревин за теб, сополанко. Можеш да му покажеш някакво уважение, след като никога няма да му покажеш голото си острие, поне при темпото, с което напредваш.