Перата на стрелите бяха боядисани в небесносиньо и пръстите на Конал мърдаха чевръсто; работата му направо ни хипнотизираше и ние го наблюдавахме мълчаливо през цялото време, докато той сигурно се беше питал как да ни поднесе новината. Зачудих се защо мисловният му щит е вдигнат.
— Какво имаш предвид? — попитах отново аз, този път по-агресивно.
— Каквото казах. Същото ще е като миналия път, Сет. Това не е молба.
— Но… — Бях тотално объркан. Политиката не беше силната ми страна и по никакъв начин не можех да разбера причините за искането на Кейт.
Двамата лейтенанти на Конал, които стояха зад гърба ми, се спогледаха и повдигнаха вежди. Знаех какво се върти в главите им; можех буквално да чуя мислите им. Защо Кейт е избрала двамата най-големи досадници от крепостта на Конал? Реил и Каррик знаеха, че ги очаква дълъг следобед. Каррик въздъхна, седна и извади меча си, за да го наточи, а Реил просто се облегна на стената, скръсти ръце и затвори очи, подлагайки лицето си под яркото зимно слънце.
— Това да не би да има нещо общо с майка ми? — попитах аз с леден тон.
Конал сви рамене.
— Може би. Тя е способна да измисли нещо такова.
— Кейт не е казала, че иска Сет — намеси се Шона. — Тя иска двама души. Щом Ейли отива, аз тръгвам с нея.
Конал го погледна с разбиране.
— Естествено. Тогава значи ставате трима, защото тя настоя да получи Сет. Най-близките ми хора, разбира се. Съжалявам. — Той ме погледна и аз разбрах, че е искрен. — Тя не ми вярва, Сет.
— Как може да не ти вярва! — избухнах. — Ти беше един от нейните капитани цели… колко бяха…? — Преброих на ум. — Петнайсет месеца!
— И прекалено често си позволявах да се обаждам. Тя познава възгледите ми твърде добре и не им се доверява. Може би си има причина.
— Що за кралица е тя? — сопна се Ейли. — Що за кралица не би приемала възгледите на капитаните си?
Конал нежно постави пръсти върху устните й.
— Могъща и безмилостна кралица. Нека подобни мисли не ти минават през главата, Ейли. Дори не си ги помисляй, защото по един или друг начин тя ще ги чуе. Как мислиш, е успяла да стане кралица? Нямаш представа на какво е способна.
Но Ейли едва ли го чуваше. Тя примигна и преглътна тежко. Когато той махна пръстите си от устните й, в очите й проблесна копнеж. Ревността отново ме стисна за гърлото. Но пък аз щях да отида там с Ейли и Конал повече нямаше да ми се пречка. Така щеше да е добре, нали?
Почувствах се още по-зле, особено заради предателските си мисли. Конал се опита да прикрие безпокойството си, но след като не успя, скочи от мястото си и притисна бръснатата ми глава към гърдите си.
— Няма да направя нищо, което да застраши живота ви — каза той. — Ще бъда покорен слуга. Ценен като злато. — В гласа му се промъкна злост, но той се усмихна. — И това няма да продължи дълго.
— И преди съм ги чувал тези думи — отвърнах с горчивина в гласа.
Онази нощ спах на пресекулки. Времето беше студено, но аз не го усещах. Изритах одеялата си, превъртях се по корем и се загледах в озарения от лунната светлина пейзаж и блещукащите звезди. Странно, откакто Конал ме беше преместил в нова, по-хубава стая, миризмата на работилницата за щавене на кожи беше започнала да ми липсва. Липсваше ми и неразбираемото мърморене на пазачите край крепостната стена, кашлянето им, плюенето и дрезгавия груб смях, когато си разказваха мръсни шеги, за да преборят скуката. Новата ми стая беше голяма и тиха, с твърде висок таван и твърде елегантни изваяни колони.
Орах също беше далеч. Копнеех за нея и същевременно не я исках. Липсваше ми усещането за кожата й до моята, липсваха ми слабите й ръце, прегърнали врата ми. Липсваше ми топлината на гърба й: мускулите, които помръдваха под ръцете ми, очертаващите се при съненото й вдишване ребра, пръстите ми, които безцелно очертаваха контурите на гръбнака и рамене й, докато лежах напълно буден до нея. Любовната игра би трябвало да доведе до сън, поне така съм чувал. Но при мен не се получаваше, не че имаше някакво значение. Важното е, че някой имаше нужда от мен. Това ме ласкаеше и ме изпълваше със задоволство. Тя ме задоволяваше.
И въпреки това не я исках, освен с онзи първичен животински инстинкт. Исках да се възхищавам на звездите, докато можех, и исках да го правя сам. Гърдите ме стегнаха и за миг дори не можех да дишам. Устните ми леко се отвориха и аз шумно си поех дъх. От гърлото ми се разнесе нещо, наподобяващо ридание и аз изтръпнах от ужас, когато чух нечии стъпки върху дървения под. Извъртях се по гръб и забелязах тъмната сянка на брат ми да се очертава на фона на отворената ми врата.