Настъпи пълна тишина. Множеството се раздели, оформяйки нервен коридор, и по него вървеше майка ми, елегантна като змия. Тя се усмихваше, но никой не се осмели да застане на пътя й, докато тя не стигна до центъра на залата. Застана пред Ейли, която посрещна студения й поглед с безразличие.
В ужасната тишина се разнесе гласът на Лилит:
— Доведете брат й.
Ейли ахна изненадано. Според мен въобще не й беше хрумвало, че Лилит може да замеси Шона в това. Но пък самата Ейли си беше виновна. Аз познавах извратената логика на майка ми и умирах от страх за Шона.
Той изобщо не показваше страх, а само лека изненада, когато един от собствените му хора го отведе до мястото, където стоеше Лилит. Шона погледна към мен и Ейли и повдигна въпросително вежда, сякаш искаше да разбере какво става. Ейли стоеше зашеметена; видях, че е твърде объркана и изпълнена с вина, за да позволи на брат си да надникне в съзнанието й. Това се случваше изключително рядко и той се намръщи.
Мъжът, който го беше довел, наблюдаваше предпазливо Лилит, без да сваля ръка от рамото му, но двама от нейните хора пристъпиха напред и отведоха Шона със себе си. Нашият човек ги наблюдаваше недоверчиво, но не се намираше на своя земя, за да протестира. Все пак не беше запознат. Не знаеше какво им беше наредено.
— Красив е, нали? — Лилит повдигна брадичката на Шона и го погледна в очите. Тя беше толкова висока, че се наложи леко да приклекне. — Красив и отвътре. Разбира се само сестра му твърди това.
Установих, че не мога да дишам.
Майки ми кимна на хората си.
— Да видим вътрешната му красота. Отворете го.
Ейли изпищя и се хвърли към пазача, и ако не се беше вкопчила в дръжката на меча му, мъжът щеше да разпори Шона, преди да успеем да си поемем дъх. Мъжът, който беше довел Шона, изтегли своя меч, но веднага беше обграден от хората на Лилит. Аз се хвърлих между Шона и екзекутора му, но когато започнах да се моля, всъщност гледах майка ми.
— Майко, недей. Моля те. Моля те.
Бях се заклел повече да не искам нищо от нея, а ето че отново я молех за милост. Това ме накара да я мразя още повече и тя го разбра, и се разсмя.
— Те са заложници! — извика един от хората на Шона. — Те са заложници за Ку Хорах и се намират под защита!
— Той не е — усмихна се Лилит и кимна към Шона. — Не сме го искали.
Шона не каза нищо, но в очите му се четеше такъв шок и недоверие, че дори не се опита да се освободи от ръцете на мъжете, които го държаха. Ейли виеше от ярост и ужас, но Лилит се обърна към нея и жестоко я зашлеви през лицето, за да млъкне. А после, сякаш си имаше работа с някое слугинче, тя зашлеви и мен.
Толкова се уплаших, че залитнах назад, а един от пазачите ме изрита жестоко в корема. Изкара ми въздуха и аз дори не можех да помръдна. Отчаяно се опитвах да си поема дъх и не видях кога Лилит е кимнала на един от пазачите, който извади меча си и пристъпи към Шона. По лицето му не се четеше нищо. Съвсем нищо. И аз разбрах, че Шона е изгубен.
— Спрете — каза Кейт Никнивън.
Всички като че ли замръзнаха по местата си. Някои хора в залата бяха твърде шокирани, за да помръднат, други бяха твърде уплашени; някои бяха просто любопитни, жадни за кръв и силни усещания, и аз никога не го забравих. Хората на бащата на Шона бяха обградени и макар да бяха извадили мечовете си, кралските стражи ги надвишаваха по брой. Бавно и болезнено си поех дъх и погледът ми започна да се прояснява. Ейли стоеше на четири крака до мен и се опитваше да се изправи, но аз се хвърлих към нея и я сграбчих в прегръдките си, притискайки съзнанието си към нейното, както Конал беше правил с мен. Тя трябваше да се успокои. Ако Шона въобще имаше някакъв шанс, то това беше той и аз не исках тя да провали всичко. Ейли застина в ръцете ми и утихна, но аз усещах, колко е напрегната.
Кейт постави ръка върху рамото на Лилит.
— Лилит — изгука тя. — Няма нужда от това.
Усетих, че отново задържам дъха си.
— Аз бях жестоко обидена, Кейт. — Гласът на майка ми беше тъжен и сериозен, и огорчен. Колко я мразех.
Кейт погледна към Ейли.
— Арогантно дете — рече студено тя. — Но брат ти не заслужава да умре заради твоята глупост.
Докато гледах моята прекрасна кралица, аз знаех, че не я интересува дали Шона ще живее, или ще умре от ужасна смърт. Това беше политика. Залата беше пълна с народ и тя трябваше да изглежда справедлива и милостива, и строга и щедра. И най-вече — авторитетна.