— Нямаш никакво право. Те бяха заложници заради мен! Ако баща им беше жив, щеше да ти обяви война.
Сух смях, пърхане на мигли.
— Да, но не е.
Той беше олицетворение на стомана и лед.
— Но аз съм.
Да лежиш отпуснато върху диванче може и да става за флиртуване с ухажорите или капитаните ти; става и за позиране пред подчинените ти, за да могат да ти се възхищават по-добре. Кейт беше направила голяма грешка, когато бе решила да посрещне Конал по този начин. Той се извисяваше над нея и изглеждаше много по-силен, по-благороден и изпълнен с достойнство. Изглеждаше хиляди пъти по-гневен. Кейт не се ползваше със симпатията на всички хора в залата, нито с уважението им. Флиртуването й изведнъж започна да изглежда глупаво и аз не бях единственият, който усети как изведнъж тя потреперва. В очите й за миг проблесна страх: прикрит, ясен страх на жена, която се е изправила пред смъртта си и го знае. Перо да паднеше на пода в залата, щеше да се чуе; бях разигравал тази сцена в съзнанието си хиляди пъти и се зачудих дали Конал може да сложи край на всичко тук и сега, като поиска короната от нея. Но той й се беше заклел във вярност и въпреки нарастващото си отвращение все още не беше готов да я предаде.
Мигът отмина и Кейт се взе в ръце.
— Да не би да оспорваш решението ми, Конал Макгрегър?
Гневът на брат ми премина в изненада.
— И от кога това е престъпление за народа на Ший?
Настъпи продължително мълчание, по време на което те само се гледаха в очите. Не знам какво прелетя между тях; никой не разбра и според мен никой няма да разбере, дори сега. Но накрая Кейт примигна и се изправи.
— Махай се от очите ми, Ку Хорах. Можеш да прибереш заложниците в крепостта си, но кажи на лейтенанта си Реил, че той поема командването й. Що се отнася до теб, да видим дали животът сред простосмъртните ще те научи на по-добър самоконтрол.
Аз се отдръпнах назад ужасен. Не можех да повярвам, че го чувам от устата й, но пък не виждах друг начин да избегне свалянето от власт. Опитах се да чуя оживените шепоти и мърморене в залата, да отгатна каква подкрепа ще получи, ако реши да й се възпротиви, но не можах да разделя шока от веселието, раздразнението от съчувствието. Бях изтръпнал от страх.
Но когато затръшна вратата на залата и дойде при мен, Конал се усмихваше.
— Е, Сет, аз съм изгнаник. От другата страна на Воала, естествено.
— Значи идвам с теб — отвърнах аз. Това не беше проява на смелост; той просто нямаше да отиде там сам. Бях чувал твърде много от страховитите истории на Йорна, знаех какво мислят простосмъртните за нас и на какво са способни. Това най-вероятно бяха приказки, разказвани на уплашени деца, но аз не исках да рискувам. Естествено, че нямаше да го оставя да се изправи пред тях сам. Естествено, че щях да отида с него.
Той ми се усмихна.
— Естествено, че ще дойдеш.
Така и стана. И много пъти след това съм се чудел как ли щяха да се развият нещата, ако не бях отишъл.
Втора част
В изгнание
11
— Време е да се научиш да четеш, дивако. — Конал тръсна тежката кожена торба върху грубата маса и ми се ухили.
Аз го наругах.
— Речникът ти несъмнено се нуждае от обогатяване.
Отново изругах.
— Да не би да смяташ, че не съм достатъчно нещастен?
Той леко помръдна рамене.
— Винаги можеш да се прибереш у дома, Сет. Не си длъжен да оставаш.
Аз отново го наругах, както правех винаги, защото този разговор го бяхме провеждали стотици пъти през последните няколко мрачни месеца. И отново си помислих с копнеж за портала във влажната зелена гора, през който бяхме преминали, за да достигнем до този свят. Той беше толкова близо, само на един ден бърза езда оттук.
Не исках да живея на това място, но не исках и да изоставям Конал. Простосмъртните се оказаха точно такива, каквито ми ги беше описал Орна: пълни с въшки, пълни с болести, командвани от жреци. Допусках ги до себе си единствено на един къс меч разстояние. Те живееха в мизерия и мрак, а ако бяха богати, живееха в по-натруфена мизерия. Баня? Човек би могъл да си помисли, че никога не са чували за вода, освен ако не ставаше дума за варенето на противния алкохол, който като че ли никога не спираха да пият. Изглежда, не можеха да направят връзка между мръсотията, в която живееха и мръсотията и болката, в които често умираха. Нищо чудно, че бяха простосмъртни.