Това не го притесняваше изобщо. Той като че ли се забавляваше, както се забавляваше и с работата си. Конал не беше смятан за кой знае какъв ковач сред народа на Ший, но можеше да изработва обикновени оръжия и сечива, освен това проявяваше голяма изобретателност при ремонтирането на разни неща. Не беше и истински лечител, но като повечето от нас знаеше доста неща за билките и корените, както и за наместването на костите, така че услугите му бяха търсени редовно.
Но никой от клиентите му не завърза приятелство с него. Ако вечерта видехме в кръчмата някой фермер, да речем, той никога не поздравяваше Конал, макар през деня да го беше обсипвал с благодарности заради излекувания му кон, утешеното дете или поправеното рало. Човек би помислил, че Конал просто се е изтрил от паметта им, точно както ставаше с момичетата. Дори жрецът повдигаше изненадано вежди, когато Конал подхващаше разговор с него.
Най-накрая брат ми се съжали над мен и ми разкри истината в един разочароващ ден, когато аз най-накрая успях да привлека погледа на едно от момичетата в селото. Няколко девойки се бяха събрали край ручея и перяха, разголили крака във водата, смееха се по техния си груб начин и флиртуваха с момчетата. Любимка ми беше най-тихата, момиче с дълга черна плитка, сериозни зелени очи и леко скептична усмивка. Бях я забелязал отдавна и си мислех, че може да ми допадне. И ето я там, ухажвана от момчетата с червендалести груби лица и без капчица ум, а аз не можех да понеса този удар върху суетата ми. Промъкнах се в групичката им, усмихнах се на моето тъмнокосо момиче и издърпах мокрото й шотландско наметало от водата. Със запретнати поли и крака, зачервени от студа, тя ме възнагради с усмивка и аз усетих прилив на страст.
— Я виж ти! — каза един от другите. — Какъв красавец, а? Откъде се появи?
— О, знаеш го — обади се едно от момичетата. — Живее при ковача.
— А, да, знам го. — Първото момиче ме измери с критичен поглед. — Братът на ковача.
— Мълчаливецът. Нали знаеш какво казват за тихите води?
Момичето с тъмната коса продължаваше да ме вълнува най-много, но се наслаждавах на вниманието на всички останали.
— И какво казват?
— Сет. — Ръката на Конал незнайно как се беше озовала на рамото ми. — Ела за малко. — Той се усмихна на момичетата, притисна показалец към слепоочието си и го завъртя като ясна обида към здравия ми разум или интелигентността ми.
Брат ми ме издърпа настрани и когато погледнах през рамо, видях, че никой от групичката не ни изпраща с поглед. Вниманието им беше съсредоточено върху червенокосия младеж и дребния му грозен другар. Спрях се и ги изгледах презрително, но Конал ме дръпна след себе си.
— Вече са те забравили, за щастие. Да не си пиян?
Аз бях бесен.
— Щеше да ми излезе късметът с нея, Ку Хорах. Ние какво, да не сме монаси?
— По-непорочни от монасите — ухили се той. — Стига да знаеш кое е добре за теб.
— Първото момиче, което изобщо ме забелязва — рекох горчиво аз, — и ти ме отмъкна от нея. Да знаеш, че хич не е лесно. Те имат странни вкусове. Мъжете, които харесват, приличат на конски задници.
Конал се разсмя и ме побутна към кръчмата.
— Не е това. Вината не е в теб. Ти си една тлееща топка от сексапил и красив външен вид, ясно ли е? Сега млъквай, пийни едно и забрави ценните си нужди.
Не се сдържах и също се разсмях.
— Ти черпиш.
— Естествено. Виж какво, сериозно говоря. Те не те виждат, Сет. Не те виждат наистина.
Погледнах го мрачно.
— Така е. Заради Воала. — Той разпери подигравателно ръце.
— Но той е просто една тънка ципа между световете — възразих.
— Така е, но освен това е и твоя защита. От тази страна… Воалът не точно ни крие, но ни осигурява прикритие. Бързо ни забравят. Изплъзваме се от мислите им като вода от шепата.
— А?
— Знаят, че сме тук, но не ги интересуваме.
— Разбирам. — Замислих се за миг. — Това обяснява много неща.
Кръчмата беше мрачна и опушена, като всяка друга колиба в селището. Не беше дорасла да се нарича странноприемница. Държеше я една жена от равнините — кой знае как се беше озовала при дивите планинци. Те се събираха тук, за да си купят добро пиво, лошо уиски и да забравят. Мястото смърдеше на алкохол и изветрели надежди.
— Чуй ме, Мурлин. — Конал сложи едно шише с уиски на масата и ме смушка в ребрата. — Не оставай с погрешно впечатление. Убийство няма да ти се размине. Ти си незабележим, не невидим. Ясно ли е?