— Не преувеличавай.
Не преувеличавах кой знае колко.
— Ние можем да се бием. Родени бойци сме. Той ще ни цени, ще ни награждава. Пък и видя ли последния сърп, който направи? За нищо не ставаше.
Той изсумтя развеселено, ръката му се стрелна светкавично към главата ми и ме хвана за ухото.
— Аз не съм фермер, Конал. Аз съм ловец. Аз съм боец. — Беше ми омръзнало да ора земята с взетия под наем кон и общинското рало. Бях роден да получавам зърно и хляб в замяна на дивечово месо и защита на фермера.
— Ако извадиш късмет, те чака дълъг живот. — Конал ме ощипа игриво по ръката, от което доста ме заболя. — Ще се научиш да правиш повечето неща. Постоянните битки притъпяват мозъка. Понякога е добре да стоиш и да поработиш.
— Звучиш като Кейт — казах аз. — Сякаш е добре човек да е скромен. Аз никога не съм я виждал да проявява скромност.
— Няма да споря с теб за това — каза той и завъртя очи. — Но не става въпрос за скромността, а да се научиш на търпение.
— Да, това вече съм го правил — сопнах му се аз.
Конал се засмя.
— Какво му е смешното?
— Щом сам не се досещаш, няма да ти кажа. Пък и без това ходим на лов, нали? — Той извади лъка си от сламения покрив и по земята се посипаха миши изпражнения. — И като се заговорихме за това, отивам да донеса закуска. — След тези си думи той се измъкна в сутрешния здрач.
Моята задача беше да разпаля огъня, но не очаквах да изгубя представа за времето. Затова се стреснах, когато чух Конал да ругае и примигнах. Нима вече се беше върнал?
Вратата се отвори с трясък. В ръцете си той не носеше лъка, нито закуската, а някакъв пакет.
— Какво да правя с това? — излая той. — Какво да правя с това?
После нежно постави пакета на масата и тогава мръсните парцали, с които беше увит, паднаха настрани и аз видях какво има вътре. Затова се изненадах, когато чух гласа си:
— Какво е това, по дяволите?
Очите му бяха пълни със сълзи, но въпреки това той ме изгледа сухо.
Аз извадих ножа си.
— Трябва да го убием.
Той грубо изтръгна ножа от ръката ми.
— Това е бебе!
— Това е умиращо бебе! Да не си полудял? Боли го, не виждаш ли?
— Нямаше да умира, ако някоя бедна кучка не го беше оставила навън цяла нощ!
— Ама вече го е направила! Няма да оцелее. — Аз отстъпих назад, сякаш неизбежната му смърт беше заразна. Конал ми хвърли поглед, който въобще не ми хареса, и взе съществото в ръце. То не заплака; зачудих се кога ли е спряло да плаче. Сигурно по някое време през нощта. Ако изобщо е имало сила да плаче.
Според мен то издиша последния си дъх още докато го гледахме. И без това беше просто една торба кокали и сигурно беше болно, защото смърдеше. Но дори след като умря, Конал не го пусна. Той докосна хлътналите му бузи, потърка тънките клепачи над хлътналите очни ябълки, затвори очи и притисна крехката му мъртва главица към гърлото си. Сякаш то можеше да усети нещо, сякаш тази закъсняла проява на нежност щеше да компенсира ужасния му кратък живот.
— Исусе, Сет. Исусе! — Той беше свикнал да използва името на техния бог, когато беше ядосан или разстроен. — Това не е древна Гърция, това е краят на шестнайсети век. — Той отвори зачервените си очи и ме погледна. — Кои са тези хора?
— Точно това не спирам да те питам — помръднах с рамене аз. — Трябва да… ъ-ъ-ъ… какво правят те в такъв случай? — Почти не обръщах внимание на ритуалите им, но бях доста сигурен, че не оставят мъртвите си на грабливите птици и дивите зверове.
— Не знам — отвърна той, но после каза: — Погребват ги.
— В земята? — Опитах се да не повдигам вежди. Разни хора, разни култури. — А ние какво ще направим? Няма да е зле да го заровиш бързо, че ще започне да гние.
— Но то трябва… ще иска…
Аз го погледнах развеселено.
— То не е способно да иска каквото и да било.
— Знам, но… — Той го положи на масата, разгъна останалите парцали, огледа набързо мъничкото голо телце и отново го зави. — Момиче е.
— И какво от това?
— Не искам да продължаваме да говорим за него като за неодушевен предмет. Виж какво, не можем просто… да я заровим в земята. Трябва да повикаме свещеника.
— Да не си полудял!
На лицето му се беше изписало онова упорито изражение, което бях започнал да намразвам.