Жрецът поклати тъжно глава, сякаш се канеше да обяви нещо, което му причиняваше болка.
— Църковният съвет има думата, по въпросите за ересите и магьосничеството. Гражданските съдилища са обект на божието правосъдие. Освен това Маклауд коли и беси на север заедно с бандата си наемници. Кога ще се върне? — Той замълча за по-голям ефект. — Навреме, за да спасите децата си?
— Не! — извика някаква жена.
— Него го няма от много време! — извика друга. — Докато се върне, ще бъдат причинени много вреди! Аз подкрепям свещеника! Кой е с мен?
Разнесоха се ентусиазирани викове и жрецът отново започна да ги успокоява.
— Няма да провеждаме съд на тълпата. Трябва да бъде изправен пред редовен съд — рече той със сериозен глас. — Настоявам.
Последва усърдно клатене на глави.
— Справедлив мъж — извика някой одобрително.
— Ковачът е честен човек! — Малкълм Маккинън не се отказваше, благословен да бъде.
Жрецът леко сви рамене.
— Той установи, че… не може да прекоси прага на Божия дом. Какво ви говори това?
— Той не можа да прекръсти трупа на преподобния Дъглас! Видяхте ли го?
— Но никой от нас не е предполагал… — започна някой, но гласът му бързо бе заглушен.
— Той ни донесе чумата! — С всяка изминала минута истерията им нарастваше и те започнаха да го обвиняват за всяко нещастие, което им се беше случило през изминалите години.
— Половината ни реколта изсъхна заради него!
— Брат му свири на цигулка като самия дявол. Подобна музика не е естествена! Платил е за нея с душата си.
— Те донесоха чумата!
— Това не беше чума — каза отвратено Маккинън. — По-скоро беше болест, донесена от житото. Ако се грижехте по-добре за реколтата, всичко щеше да е наред.
— Да, ама той помогна ли ни, когато болестта ни връхлетя?
„Ако го беше направил и това щяхте да обявите за магия“ — помислих си горчиво аз, но нямаше смисъл да се включвам в спора. В думите им вече нямаше никакъв здрав разум. Те полагаха всякакви усилия да го заменят с безсмислена омраза.
— Той е добър човек и не е никакъв вещер — изръмжа Маккинън. — Какъвто беше и старият свещеник! Тези магьоснически истории са глупости. Детски суеверия!
Жрецът видимо изстина. Гласът му прозвуча студено и мрачно:
— Отричането на магьосничеството е ерес и няма да е зле да не го забравяш. — Гласът му ставаше все по-силен, изпълнен с решителност. — Злото е по-греховно и по-смъртоносно, когато се проявява като ангел от светлина! Смятате ли, че са изглеждали като добри хора?
— Да — прекъсна го кисело Маккинън. — И не само са изглеждали.
Жрецът не му обърна никакво внимание. Можеше да си го позволи; тълпата го подкрепяше.
— Самият дявол може да казва молитви! Какво си мислите: че те ще изгорят змийския му език и ще набръчкат устните му? Не! Злото може да се предреши като добро, може да се прикрива много добре; всяка друга вяра е суеверие! Самият Бог е презрял и отхвърлил Les Mauvais Anges: Падналите ангели на Сатаната!
Аз се измъкнах от скритото си ъгълче и побягнах. Образован и дори още по-зле, умен! Искаше ми се да заплача, да се развикам; но най-силно исках да се обърна, да се върна в селото и да прережа гърлото на жреца. Ала не можах да го направя. Просто продължих да бягам, макар никой да не ме преследваше. Все още.
Трябва да бъде изправен пред редовен съд. Настоявам.
О, богове.
Денят излъчваше заплаха, небето се спускаше над главата ми, ниско и тежко. Сиво и покрито с едноцветен пласт облаци. Никакво слънце. Опитах се да си спомня дали над пазара грееше слънце; май не. Трябваше да обърна внимание на това, но тогава не само че не разбирах какво искаше да каже Конал, но и почти не можех да мисля трезво.
Трябва да бъде изправен пред редовен съд.
— Конал! — изкрещях аз.
Настоявам… редовен съд…
— Сет? — Той заби брадвата си в големия пън и я остави там. После изтупа ръцете си, докато се обръщаше към мен. — Сет, какво има?
За да не губя време, отворих съзнанието си и оставих Сет да погледне вътре.
— Те са прави. Маклауд отсъства от доста време — каза Конал, откъсвайки се внезапно от мен. Той беше поставил ръка върху главата ми, взирайки се в съзнанието ми и когато ме пусна, аз едва не залитнах, замаян от разместените ми спомени и преживения ужас. Разкаян, той ме хвана за ръката и ме задържа. — О, Сет. Едва ли ще успеем да се справим с тези проблеми.