— Но и заплащането за изгарянето също не е малко. През следващите няколко дни ще изкара добри пари.
— Чух, че онзи, силният, ще бъде последен. Ще го изчакат три дни, за да има достатъчно време да се покае за високомерието си. Останалите и без това няма да издържат чак толкова дълго. Чу ли как пищи вещицата от Балчатан?
— Да, така й се пада. Тя е направила същото като старата Синклер: съсипала брачната нощ на един мъж. Омагьосала пивото, представяш ли си какъв ужас? После твърдяла, че младоженецът пил твърде много, а булката била толкова грозна, че при вида й и желязна пръчка щяла да се сгърчи, та какво оставало за мъжки орган. — Той се засмя. — Езикът й реже като нож на тази жена. Но след като приключиха с нея, вече не се смееше. Призна си както всички останали.
Когато се сетих за Ма Синклер, въздъхнах, и то не само от облекчение.
— Ама как започна да вие дяволската курва, като й подпалиха днеска огъня под краката. И в другия огън няма да й хареса, а свещеникът казва, че той гори вечно. — Мъжът потрепери от отвращение. — Нали магьосника няма да го удушат първо?
— Никого не душат. Свещеникът казва, че трябва да дадат пример. Освен това хората се събират от различни села и долини. Това е добро развлечение за тях.
— И добро предупреждение. Малцина ще приемат белега на Дявола от сега нататък.
— Ха! — възкликна другият, но се сети нещо. — А ти чу ли, че са открили такъв върху онази красива девойка от Балчатан.
— Младата ли?
— Аха. Отнело им известно време, но пък и тя е ужасно красива. Няма да повярваш къде са намерили белега. Само ще ти кажа, че трябвало да я обръснат цялата.
Те избухнаха в груб алкохолен смях. Наблюдавах ги от разстояние само няколко метра и знаех, че мога да намушкам единия, без дори да ме усети. Поне нямаше да го разбере, докато не се взре шокирано в кръвта, която блика от собственото му гърло.
Насилих се да насоча мислите си към Конал. Не можех да рискувам, не трябваше да се поддавам на желанията си.
По-късно, може би. По-късно.
18
Сега вече знам, че вътре в крепостта нямаше как да се приближа до Конал. Дори Воалът си има своите ограничения, своите безмилостни професионални стражи, които знаят какво правят. Затова ми харесаха ония двама глупаци край външната стена — поне ми допадна тяхното безгрижие и самоувереност, както и вкусът им към силното уиски. Доста неща видях, докато седях и наблюдавах кулата, и едно от тях бе, че и двамата пазачи се постараха да изпразнят мехурите си на едно и също място.
Когато първият пазач най-накрая тръгна към леглото или към жена си, аз бях прекарал сума ти време лежейки на няколко метра от заместника му, без да бъда забелязан. Отчасти това се дължеше на собствените ми умения, но основната причина беше Воалът. Кейт сигурно си умираше да се отърве от него.
Изчаках, докато човекът се изпикае, кискайки се под носа си и ръсейки ругатни, след което отново седна на земята, облегнал гръб на стената. Клепачите му натежаваха от изпитото уиски, а и той се беше освободил от тежестта в пикочния мехур, така че от време на време главата му клюмваше, но мъжът явно се страхуваше много повече от жреца и неговите наемници, отколкото бих предположил. Той се насили да остане буден, надигна се и тръгна да обикаля напред-назад.
Знаех си, че накрая ще заспи, но реших, че достатъчно време съм проявявал търпение. Тихо пропълзях към него по корем. Нуждаех се само от едно докосване, обаче близко до гръбнака или мозъка. Помислих си дали да не му отнема ножа, но това пак щеше да е просто дребно удоволствие, а и мъжът щеше да вдигне тревога. Вместо това го измамих със смешна лекота и използвайки най-елементарна стратегия: хвърлих камък към по-далечната стена. Когато той се обърна по посока на шума, аз изминах на бегом последните няколко метра, притиснах сънната му артерия и го задържах така, докато не изпадна в безсъзнание. Отне ми по-малко от две секунди и той нямаше никакво време да реагира. Дори не усети присъствието ми — когато се събудеше, щеше да се оправдава с продължителността на дежурството. „Кучият син извади късмет“ — помислих си с горчивина. Поне щеше да се събуди.
Дори не ми се наложи да утъпквам прорасналата твърда трева, защото пазачът се беше погрижил и за това. Най-отдолу на стената се намираше най-малката и най-тясна решетка. Легнах на земята до нея, притиснах лице към желязото и надуших първо острата воня на тяхната урина, застояла и прясна, а после и миризмата на гнило. Зрението ми беше като на котка, но дори аз не можах да видя нищо в подземната дупка.